доста съм далеч от психолог, но винаги в дъното на всичко е мотивът - защо правиш това и това, не толкова самите те, като действия и постъпки.
хубаво, не си същото момче. промяната не е нещо лошо. (вярвам, че) тя се случва с причина и в точно определен за целта момент, за да ти (по)каже нещо. и, спокойно, пак си си ти, просто в този момент се проявяваш по този, а не друг, начин.
та, на въпроса, защо лъжеш? какво искаш от нея/хората/света в този един момент? каква мислиш, че е причината за нервността ти?
//колкото и чужди отговори/напътствия/посоки да получиш, те си остават само това - чужди отговори. сам ще си го извървиш пътя до "себе си", предполагам си даваш сметка за това.