Не, не възприемам връзката като игра, всъщност трябваше да напиша в началото, че ще използвам
малко странни думи.
Напълно наясно съм с това какво искам и какво мога да дам.
Знам, че връзка без търкания няма, ама мисълта ми беше, че
дойде така един момент в живота ми, в който имам доста други проблеми и ми се искаше
докато си оправя филмите, да нямам излишни филми във връзката, защото ме натоварват.
Затова и говорех за премълчавания.
Ама май сте прави за премълчаването.
По-скоро проблема ми е, че приемам дребните караници като възможен край, защото
нали и дребния камък може да преобърне каруцата.
Става въпрос за дребни неща, нещо в поведението ме е издразнило, необмислена дума и такива неща.
Те се забравят, ама има случаи, в които цял ден, когато се сетя за нея тая дума звучи в главата ми
и се опитвам да вникна в смисъла ѝ и дали зад нея не се крие някакво послание, което изтървам.
Цялата работа идва от това, че никога не съм бил такъв параноик, както сега, но това е предизвикано от факта, че
не мога да си позволя нещата да западнат.
Ние с моя приятел сме заедно от година и два месеца, по едно време се чувствах по абсолютно същия начин. Чудех се и размишлявах точно като теб. Но накрая осъзнах, че връзката наистина си е това, а не се заблуждавам. То рано или късно започват дребните караници, неизбежно е. В началото се разбирахме перфектно точно защото не се познавахме толкова добре, сега осъзнавам, че сме коренно различни хора и малко кофти е положението, ама някак спрях да ги мисля толкова нещата. Така че не си давай и ти толкова зор и ще видиш, че нещата сами ще се оправят, ако не - здраве да е, майната му и продължаваш.