.
Отговор в тема
Резултати от 1 до 11 от общо 11

Hybrid View

  1. #1
    Не, не възприемам връзката като игра, всъщност трябваше да напиша в началото, че ще използвам
    малко странни думи.
    Напълно наясно съм с това какво искам и какво мога да дам.
    Знам, че връзка без търкания няма, ама мисълта ми беше, че
    дойде така един момент в живота ми, в който имам доста други проблеми и ми се искаше
    докато си оправя филмите, да нямам излишни филми във връзката, защото ме натоварват.
    Затова и говорех за премълчавания.
    Ама май сте прави за премълчаването.
    По-скоро проблема ми е, че приемам дребните караници като възможен край, защото
    нали и дребния камък може да преобърне каруцата.
    Става въпрос за дребни неща, нещо в поведението ме е издразнило, необмислена дума и такива неща.
    Те се забравят, ама има случаи, в които цял ден, когато се сетя за нея тая дума звучи в главата ми
    и се опитвам да вникна в смисъла ѝ и дали зад нея не се крие някакво послание, което изтървам.
    Цялата работа идва от това, че никога не съм бил такъв параноик, както сега, но това е предизвикано от факта, че
    не мога да си позволя нещата да западнат.

  2. #2
    Ние с моя приятел сме заедно от година и два месеца, по едно време се чувствах по абсолютно същия начин. Чудех се и размишлявах точно като теб. Но накрая осъзнах, че връзката наистина си е това, а не се заблуждавам. То рано или късно започват дребните караници, неизбежно е. В началото се разбирахме перфектно точно защото не се познавахме толкова добре, сега осъзнавам, че сме коренно различни хора и малко кофти е положението, ама някак спрях да ги мисля толкова нещата. Така че не си давай и ти толкова зор и ще видиш, че нещата сами ще се оправят, ако не - здраве да е, майната му и продължаваш.

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си