Цитирай Първоначално написано от Blab Виж мнението
противно на написаното от теб и от jghgh някъде в началото на темата, (без)действията ни определят.
ти си това, което си, това, което правиш. и, да, можеш да помъдрееш с годините и преживяното, но същностните ти характеристики няма (как) да се променят, защото те изграждат - ако си агресор, ще продължиш да си бъдеш агресор, ако си манипулатор, ще продължиш да бъдеш такъв, ако си романтик/идеалист, ще си падаш на дупето и вероятно ще станеш циничен, но отдолу, сърцевината си остава същата - няма как да се изкорени. съществува метафоричен образ, който ми се струва особено подходящ за илюстрация в случая - уголемяващото се тяло, по подобие на снежна топка, която се търкаля надолу по склона и натрупва все повече и нова маса върху себе си. това сме ние хората - една сърцевинка (core)/същина в началото, едно ядро, което наслагва шлаки и украшения от времето и живота (си) по себе си.

//аз съм била системно малтретирана, така че темата не ми е далечна. когато обичаш някого, си склонен да му позволяваш да се изразява свободно, по начините, по които има нужда, защото вярваш, че това може би му помага да се чувства по-добре. или поне аз правя това с хората, които обичам. но, докато зависи от мен, във взаимоотношения с насилници няма да вляза. в същината си хората се запазват до смъртта. за добро или лошо, някои неща са константа.

и, за да се върнем към първоначалната тема, да, вероятно/статистически можеш да удариш само веднъж, (можеш и да изневериш само веднъж), но действието ти те определя - като насилник/избухлив/лабилен/etc. - в първия случай, за изневерилия нека всеки сам да си намери думите - нелоялен, неуважаващ, егоистичен, животински са на върха на езика ми;

в този ред на мисли, да, аз вярвам, че човек може да поправи поведенческите си характеристики, защото притежава разум/интелект, който го отличава от останалите животни. в този смисъл - изневярата/агресията/etc, които "просто се случват" са единствено примери за ненадскочена анималистична природа.

V
Не може добре да се познава миналото на някой, но сте прави. Не се променяме, но помъдряваме. И ако в настояще си паснете, миналото си е минало.