- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- ДНЕВНИК: Как се чувствате vol. 24
Малко по-добре от вчера емоционално, само дето двойно повече ме боли корема. Отброявам дните, след които ще мога да си го напрегръщам и нацелувам!
maDamn
Чувствам се отпочинала след обилната доза сън.
Днес ще си пиша домашното и денят ми започва добре. Вчера така добре си напазарувах козметика, че душата ми ликува. : 3
Леле, не знам как се справяш като не е наоколо.... аз с тоя тъп студентски живот не мога да си го виждам и мачкам и гушам постоянно и просто всяко заминаване ми е срив..
И като говорим за това-днес е неделя, може би ще се видим и утре заминавам, и всеки път все повече и повече НЕ искам и там ми е тооолкова задушаващо и самотно и кофти, а съм сред хора, но него го няма и да, схванахте... с две думи-ужасно е![]()
Искам да идват по-бързо празниците!
"Come and take a walk on the wild side,
let me kiss you hard in the pouring rain
you like your girls insane..."
Искам картечница. Слънцето навън не ме радва, като ми е заседнала буца в гърлото. Искам да претрепя всичките гадини, които отровиха живота на родата и почерниха една майка.
Чудиш се дали си бременна? Кажи:
1. Дата на последна редовна менструация /ПРМ/ 2. Дата на рисков полов акт и 3. Продължителност на менструалния цикъл /МЦ/.
Списък на медикаментите, отпускани без рецепта- http://www.bda.bg/images/stories/doc...ed_inf/OTC.pdf За всички останали отнасяте БАН!
Шофирай разумно- стигни жив!
Това звучи ужасносъжалявам.
maDamn
С боляща глава и корем,но ще се зарина от задачи днес и идните дни, за да може времето да минава по-бързо и да се прибере, и да го сгуша в него и да си го нацелувам!!!
maDamn
Скучно ми е.Мислех да изляза да се поразходя към морската,ама май не ми се ходи сама,пък не и като да съм приятна компания напоследък,така че ще си продължа с маратон на " Женени с деца".
Наистина се чудя как може да спя до 16:10, изобщо как не съм чула разговорите сутринта, как не съм си чула телефона и тн. Яд ме е малко, щото след час и половина трябва да излизам, имах намерение да уча, а явно няма да се случи точно сега. Имам книга за довършване, хиляди неща за вършене и изобщо... :\
Everything changes, but beauty remains ...
Меко казано страхотно. Беше прекрасен ден с нея. Прекрасна е. Обичам я.
Хм и ми хрумна ми една идея!![]()
Изтощена. Четири часа в тъпите молове и пак не можахме да му намерим хубави зимни обувки. Поне се забавлявахме.
Как не искам утре да е понеделник...
I'll forget the love letters you never fuckin' wrote
Ох, вчера беше стабилно по-добре.
Не знам защо, ама нямам търпение за лекциите утре, хем трябва да се става рано. Нещо съм се бъгнала?
Някакво много странно ми е.
granger, ALetterFromTheSky - много е кофти мацки, но пък след това си заслужава.
И аз го виждам примерно веднъж, най-много два пъти в седмицата заради тъпите ангажименти, но пък толкова го обичам, че дори и малко ми е достатъчно.
Щастлива съм. Мириша на него <3 ..
Даже не ми пука, че трябва да стана утре в 5 сутринта за тъпите лекции. До такава степен ми оправя настроението.
И ако всеки път ме кара да млъкна, като ме целува, простоооо ще съм най-щастливата <3 ..
Снощи ми беше адски хубава вечер... бяхме си самички в къщата, запалена печката, топличко.... на свещи... лежахме си, гушкахме се... сутринта пак така ...
Леле толкова много го обичам тоя човек... до сега никога не съм се чувствала така.. много ми е хубаво с него ^
Аууу и намерих най-сладкото бебенце.. леле толкова ме кефи ... има баси яките бузки ^^ - http://data.whicdn.com/images/436719...00_n_large.jpg
колко бързо минаха събота и неделя
не е истина как изобщо не ми се ходи на училище ...
изяждам се от яд направо..
и се притеснявам за утре, 'щото ще ме изпитват по история ;/
пуши ми се ;х
абе мазало направо..
http://ask.fm/iwwkaa
В много шибан ПМС период съм. Само дето не е ПМС, въпреки че много прилича.
Не знам какво искам.
Не знам защо го искам.
Знам само, че искам да избягам от сивото ежедневие.
Знам и че ми омръзна да правим всеки божи ден едно и също.
Не знам всъщност дали и той не започна да ми омръзва. Надали.
Просто нещо не е наред. Почна си куцо, явно и ще завърши куцо.
А толкова ме е страх. И толкова не искам. Съдрах се от рев последните седмици, подготвяйки се за въображаемата раздяла, а тя... май ще се осъществи. И знам, че съм виновна аз с истеричните си пристъпи, мрънкането и държанието нон-стоп "аз съм на 12, не знам какво искам, но го искам веднага, иначе си хващам чантичката и си заминавам".
Лошото е, че не знам кое не е наред. Той е прекрасен. Най-хубавото нещо, което ми се е случвало, най-прекрасния човек, който бих могла да срещна някога. Бликам и извирам от любов, обичам го и ми е толкова ценен, че наистина ме избива на рев и на сополи(а това се случва изключително рядко по принцип) всеки път, когато се скараме и когато се опитвам да си представя един ден, в който ще стана и ще живея живота си така, сякаш никога не е присъствал в него. Лошото е, че съм безумен темерут в тия отношения и вместо да му показвам колко ми е ценен, от мен получава единствено мрънкане и недоволстване. Карам го да се чувства нежелан и излишен, а ми е толкова скъп...
Усещам как се отдалечава с всеки час... Как го отблъсквам от себе си с всяка минута... Как го губя с всяка секунда повече... И ми се реве, реве... Само дето не мога да го върна. Не знам как да оправя нещата, заклевам се.
Не е ПМС... Синдромът "не мога с теб, не мога и без теб" е. А е свестен и с нищо не е заслужил да срещне лош човек като мен.
Да стягам куфарите и да се махам вече. Все още вярвам във философията, че километрите стопяват проблемите и че може и да не мога да избягам от себе си, но пък мога да се поглезя с доволно количество алкохол, цигари, коледни сладкиши, шопинг и хубава компания. Ебала съм всичко.
още ме държи. дано не ме пусне скоро.)
Кихав съм още, ма поне върша няква работа.
Има 10 вида хора. Тези, които могат да четат двоичен код и тези, които не могат.
И отново е понеделник сутрин и отново съм на работа. Бахти как ми се спи не е истина. Още си мисля за вчера... искам я пак.
Дано довечера дойде по - бързо.
Към 2 и нещо имах температура, сега чак не искам да проверявам. Трябва да стана и да тръгна към училище.12 клас болна на училище, това само при нас се случва. Как ще си тръгна аз след математиката...
Хич не съм в настроение, отпаднало ми е, кашлям, задачите за конус хич не ми вървят нещо и в петък ще направя една консултация най-вероятно, дано да помогне.
"Ако можех да изляза оттук, щях да си позволя да бъда луда,защото всички са луди, а най-лошите луди са онези, които не знаят, че са такива,защото само изпълняват нарежданията на другите."