В последно време се улавям ,че съм на вълни.Мога да съм крайния непукист,но в един прекрасен момент ,около мен настава сеч,защото в ядът и бесът си съм крайно отвратителна,избухвам много грозно и удрям,там където най-много боли. После естествено малко съжалявам,защото дори и да съм в правото си,ми става гузно,че съм наранила някого...ама не винаги
След една такава сценка, в която аз бях права,а мама ми страничен наблюдател ,тя ми каза:
Маме,много те обичам,ако на моменти си страшна кучка.
Мили думи от родната ми майчица