Дори не мога да се зарадвам. Вече ми е стихнал ентусиазмът, бях се примирила с това и почвах да излизам от него, не мога да си позволя да зацикля отново. Пък и не искам. И не го чувствам така сега. Късно е, някак си. Не че ще направи нещо повече от т'ва сигурно, но така или иначе е нужно много повече, за да си променя нагласата отново.
Учат ми се езици и ми се яде крем с авокадо, банан и кокос. И пак не се наспах.
Но съм окей иначе, доста.