Променят ми се мирогледите, вече по-важни неща ми се нареждат в приоритетите.
Удовлетворявам се когато свърша някоя полезна работа и се чувствам горда, че съм нужна и полезна за нещо.
Липсва ми само да си гушна някой, но и това ще го преодолея някак.
Сега ще ходя на лекар във Варна и дано да ми изпишат стойностни лекарства и най-после да се оправя.
Ох, само наще да ми угодят да отидем до моловете толкова ще съм им благодарна, че не знам какво бих направила за тях /то така или иначе де/. Откога не съм се глезила да си взема нещо хубаво и да му се радвам.. поне това ся ми трябва малко.
Изостанала съм с материала в училище и се чувствам много загубено, че не си и наваксах повечето...
Понякога и малките неща те правят щастлив.. и това осъзнах наскоро.
Спомените са си спомени.. остават си в миналото.. там им е мястото.

Днес беше кофти ден, а сега ми се разговаря на сериозни теми с някой, но не съм открила с кой още :ДД