В много шибан ПМС период съм. Само дето не е ПМС, въпреки че много прилича.
Не знам какво искам.
Не знам защо го искам.
Знам само, че искам да избягам от сивото ежедневие.
Знам и че ми омръзна да правим всеки божи ден едно и също.
Не знам всъщност дали и той не започна да ми омръзва. Надали.
Просто нещо не е наред. Почна си куцо, явно и ще завърши куцо.
А толкова ме е страх. И толкова не искам. Съдрах се от рев последните седмици, подготвяйки се за въображаемата раздяла, а тя... май ще се осъществи. И знам, че съм виновна аз с истеричните си пристъпи, мрънкането и държанието нон-стоп "аз съм на 12, не знам какво искам, но го искам веднага, иначе си хващам чантичката и си заминавам".
Лошото е, че не знам кое не е наред. Той е прекрасен. Най-хубавото нещо, което ми се е случвало, най-прекрасния човек, който бих могла да срещна някога. Бликам и извирам от любов, обичам го и ми е толкова ценен, че наистина ме избива на рев и на сополи(а това се случва изключително рядко по принцип) всеки път, когато се скараме и когато се опитвам да си представя един ден, в който ще стана и ще живея живота си така, сякаш никога не е присъствал в него. Лошото е, че съм безумен темерут в тия отношения и вместо да му показвам колко ми е ценен, от мен получава единствено мрънкане и недоволстване. Карам го да се чувства нежелан и излишен, а ми е толкова скъп...
Усещам как се отдалечава с всеки час... Как го отблъсквам от себе си с всяка минута... Как го губя с всяка секунда повече... И ми се реве, реве... Само дето не мога да го върна. Не знам как да оправя нещата, заклевам се.
Не е ПМС... Синдромът "не мога с теб, не мога и без теб" е. А е свестен и с нищо не е заслужил да срещне лош човек като мен.

Цитирай Първоначално написано от Violenza Виж мнението
Искам да идват по-бързо празниците!
Да стягам куфарите и да се махам вече. Все още вярвам във философията, че километрите стопяват проблемите и че може и да не мога да избягам от себе си, но пък мога да се поглезя с доволно количество алкохол, цигари, коледни сладкиши, шопинг и хубава компания. Ебала съм всичко.