Тя си беше моето куче. Не мога да повярвам, че са я... ПОДАРИЛИ???? -_- Днес разбрах за това и още не мога да го осъзная. Липсва ми ужасно много, искам си я обратно. Тя не е предмет, за да се прехвърля така. Не ме интересува, че е била подарена. Тя е моя и САМО моя и нейният дом е ТУК, а не ТАМ. Следващият път отивам и си я взимам, независимо дали жената, при която е, е съгласна. Не ме интересува. Принцесата е МОЯ!!!!!!!!!!! Тук я чака детенцето й и татко му.
Нямам думи.

Чувствам се ужасно.
Болна съм отново, носът ми е червен на домат и боли ужасяващо много. Усещам как силите ме напускат, заедно с нервите и търпението. Единственото хубаво нещо от днес е, че направих много снимки! Надявам се поне 1/10 от тях да са каквито очаквам да бъдат.