Цитирай Първоначално написано от tori Виж мнението
Плача си тука тихичко. Не съм наранена или ядосана, щастлива съм, защото той съществува.
Толкова ми е познато това. Стоим си, гледам го и почват да ми текат сълзи... Кога от умиление, кога от мъка, кога от детска радост...

Мина класното. Доволна съм от себе си. Дано и даскалката да е доволна, но се съмнявам :д
Отдала съм се на мързел, но след малко подхващам прането, че Ботев мен чака.