Кофти ми е.
А трябваше да ми е адски щастливо.
Защото е прекрасен, защото съм щастлива, защото прави страшно много за мен и дори не усеща точно колко значи всичко това, защото всяка една негова усмивка кара света ми да спре да се върти, защото днес щом го видях сърцето ми спря .. Защото просто е той.
А аз съм някъв ебати идиота. Защо не мога веднъж завинаги да се отпусна и да спра да си играя на ледена кралица.
Що за идиот няма дори да гушне любимия си човек, когато го е изненадал толкова приятно?
Нда, само аз.
Изключително ми е гадно. Защото не успявам да дам всичко от себе си. Аз давам 70%, а останалите 30 си ги кътам, все едно ще свърши света ако ги дам..
Нужно ли беше всичко минало да се случва? Понякога просто седя и се питам Защо по дяволите, какво беше предназначението на цялата шибана болка..
Ужасно ми е.