- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- ДНЕВНИК: Как се чувствате vol. 24
Разбирам те идеално, но всяка жена заслужава да бъде третирана като кралица
Така че .. не знам.
Никога не съм разбирала това мислене (включително и в себе си) да си с някого, който те прави нещастен само заради хубавите моменти. Или да си броиш съотношение хубави моменти:лоши моменти. Не трябва да има лоши моменти като за начало. Не и в началото. И най-вече да не стане/става така, че лошите преобладават драстично, но ти си с него и се чудиш как да се донавиеш да продължиш да си с него....
Някак си.. Оф, разбирам те.
Но заслужаваш да си щастлива. Заслужаваш...Просто не знам какво да кажа.
Не знам дали го правиш защото обичаш драмата - не вярвам в това,
не вярвам че знам как по-добре да си живееш живота (вече не :д), но ми е кофти, че се нервираш, наистина.
Бях щастлива. Е, това е силна дума де. Но се бях наспала и ми беше идеално. Докато не влязох в тъпия тъмблр. Трябва да го откажа този сайт. Толкова много негативизъм на едно място .. пфуу. Спрях да следвам 2 блога.
Разбирам, че и аз пиша лайна, но накуп всичкото изглежда просто зле. :<
I'm tired of feeling like I'm fucking crazy
I'm tired of driving 'till I see stars in my eyes
I look up to hear myself saying,
Baby, too much I strive, I just ride
Точно преди 2 дни спрях да следвам повече от 10 блога.
Омръзна ми от черно-бели депресарски гифчета.
В моя блог нямам такива картинки, въобще не знам каква наслада са ми носели, след като съм последвала толкова много депресирани хора.
Днес си добавих няколко "шарени" човечета, които ми веселят страницата и се чувствам доволна и цветна.
Пие ми се вода.
Винаги когато съм болна изпивам страховити количества.
Пък и филм ми се гледа...
И спря да се върти за миг земята..
по дяволите, да:Д
//днес си говорих с една приятелка за моите избори на... ъъъ... мъже(???) и фактът, че като се появи някой по-нормален/сериозен/адекватен го пращам да си върви по пътя. фък ит, ама се нуждая от драмата, много и наистина. ще ми се да го има балансираният вариант, но не ща да ми е цветя и рози. подсъзнанието ми не го иска това. трябва да ми е интересно и трудно и да драпам там, да се боря, да е изстрадано, един вид, за да е по-сладко там, някога. това е играта (и) при мен явно. нм.
иначе съм с главоболие, вероятно заради земетресения пак, но пък съм вдъхновена и уверена, което е хубаво, дам!)
Не е важно от къде идваш, нито къде отиваш. Важното е да си щастлив по пътя.
http://www.vbox7.com/play:21a70aa5