Чудя се дали ще ми стигнат парите за подаръка. Изскочи и нещо непредвидено и... закъсах я. Ще го измисля, де, аз си знам, ама що трябва да се напрягам излишно?

Днес ми мина доста стабилно денят, като изключим, че се успах и на няколко пъти щях да падна. Доволна съм от представянето си на изпита, дадох най-доброто от себе си. За тоя студ, тоталната ми неподготвеност и всичките проблеми напоследък - толкова.

Единственото неизвестно в живота ми е Той. Отказва да се държи като зрял човек и не знам дали аз провокирам в него подобно отношение, ама за такава дребнавост и откровена идиотщина само по книгите съм чела. Свободен е да продължава да не ми вдига телефона, нито да ми отговаря на съобщенията. Все тая е, честно. Знам си, че съм направила всичко възможно, за да потръгнат тия отношения, ако не докато бяхме заедно, то поне след края, простила съм си за грешките, които допуснах, простила съм му и на него за инфантилните похвати, които ми прилага.
Скъп ми е, обичам го, лежи ми на сърцето, но повече обичам себе си. Той не показва индикации, че му липсвам, че ме цени и че ме иска, та защо да се мъча повече? Не се чувствам изчерпана и мога да понеса още много, но не може само единия да кара, пък другия да се кефи на пътуването.