Не знам и аз честно казано.Ту ми е яко криво,ту ми е все тая.Имам все по-силно усещане,че нещо при направата ми е яко объркано.Да речем преди.Никога не съм бил от най-отраканите пък все при най-отраканите се бутах.Май по-добре щеше да е да се родя и да отрасна безучствен непукист като се има предвид целият ми живот ама нА. Нищо де,то никога не е чак толкова късно за такова нещо,а разочарованието може да прави "чудеса".Не знам само колко ми е голямо резервоарчето за разочарования.Отвреме навреме гледам да го попрочиствам,защото навсякъде е пълно с намусени,безчувствени,разо чаровани хорица,но пък ще видим дали в един момент от цялата тази картинка около мен няма наистина да ми писне и да спра да го почиствам изобщо оставяйки се на течението и разочарованието да ме погълнат пък после каквото ще да става...