Не мигнах цяла нощ.Сякаш тази шибана нощ ми се стори безкрайна...Чувсвам,сякаш съм на толкова много раздробени парченца.Разочарована и потисната.Толкова много плаках,че имам чувството,че очите ми пресъхнаха.А ми е тежко,защото имаше нотка на надежда,Бум..няма я.Сякаш загубих смисъл в каквото и да е,но свикнах да съм сама....Просто понякого е много болезнено,защото всеки спомен пари.
това.
+подути очи, недоспиване и в следствие от недоспиването-гадене.....
не знам какво да правя, никой не ми дава напътствия и се чувствам изгубена вече.
Нека спрем войната по пътищата заедно. /В памет на Милена Б./
Първоначално написано от balu4ka
Не мигнах цяла нощ.Сякаш тази шибана нощ ми се стори безкрайна...Чувсвам,сякаш съм на толкова много раздробени парченца.Разочарована и потисната.Толкова много плаках,че имам чувството,че очите ми пресъхнаха.А ми е тежко,защото имаше нотка на надежда,Бум..няма я.Сякаш загубих смисъл в каквото и да е,но свикнах да съм сама....Просто понякого е много болезнено,защото всеки спомен пари.
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
