Как се чувствам ли? Като някакво същество затворено в клетка.Като някаква буболечка затворена в буркан,която отчаяно се опитва да излезе на свобода,но не е по силите и.Но пък знам ли....в последните една,две години изсънувах толкова сънища с неочакват край,че мога да напиша цял сборник. Сънища в които по пътя на логиката трябва да съм губещият и няма никакви изгледи това да се промени.Нищо,което да ми подсказва,че това ще стане.Както в реалността ми от много време насам и изведнъж...за моя голяма изненада точно когато най не го очаквам нещата се променят и аз съм победителя в ситуацията.Това води до истинска изненада и озадачение от моя страна.И освен,че побеждавам почти всеки път се оказва,че получавам доста,доста повече от желаното от мен.И не мога да си отговоря всъщност тези повтарящи се детайли дали се генерират постоянно в съзнанието ми заради желанието ми да е така или заради някаква подсъзнателна убеденост,че ще стане точно така или нещо свише ми казва: "Живей си живота и не се притеснявай, а когато дойде точният момент всичко ще се нареди дори и по-добре отколкото го искаш".Наистина на моменти ми се струва доста реално,защото си представям как ако го нямаше даден дразнител бих реагирал по съвсем различен пък и успея ли да излезна от бурканчето нищо чудно да усещам прилив на енергия като отвързало се куче,което е държано с години на връзло.В противен случай ще е адски несправедливо.Смятам,че го заслужавам много повече от много други хора,които се радват или не на неща,които не заслужават.
Нещо ми се върти в главата.Така и така слушам песните на чужд език постоянно и по много пъти.Дали пък ако на ден си пускам по една,две по zazz-а с български субтитри и после продължа пак да си ги слушам на английски няма да усвоя по-бързо и качествено езика.Макар,че някакси от много време насам не чувствам никаква мотивация да правя каквото и да било нещо по продължително изискващо вниманието ми.Може би и точно там се крие ключа в развоя на нещата в сънищата ми.Отпадането на страховете ми и напълването ми с мотивация.Как е възможно да стане това обаче и аз не знам.
И тя някакси започна да се затваря отново,а не ми се ще така.Харесваше ми развоя на нещата от Коледа насам,но пък мога да и се поставя на мястото и я разбирам идеално.
Иначе както преди два дни за рожденият ден на баща ми така и утре за рожденият ден на брат ми ще си правим както се бъзикаме гала вечеря.В Събота най-вероятно ще ходим да си пуснем гласчето с НЕ за АЕЦ Белене, а вечерта...брат ми е запазил маса за около 8 човека в едно заведение да отпразнуваме рожденият му ден.В това заведение ходим рядко,но като традиция ми стана вече като ходя да станат три неща: да видя някой съученик/съученичка,да ме заговори някоя непозната мацка в тоалетната и да счупя някоя чаша без да искам в по добрият случай без да се порежа.Ще видим дали и този път ще се запази традицията.Явно в Неделя може би пак ще се спи до обяд и ще има боолки в краката и махмурлук