Ужасен ден , не можах да се наспя като хората, само той ми е в главата, отново. Станах 30 мин по-късно от обикновено. Залях се цялата с кафе и трябваше да се преобличам, тъкмо всичко готово и колата не щя да запали. Пристигнах 20 минути след началото на часа, а така мразя да закъснявам. Мислех си да се прибирам да поспя 4-5 часа и пак да дойда, но не ми се рискува пак да закъснея понеже колата пак си придава важностите.
Но поне успяхме снощи да се чуем и видим. Толкова ми липсва, искам си го тук, да знам, че е на сигурно място и нищо няма да му се случи и да мога винаги да му се обадя или да отида до тях и да си го видя. Да чакам с нетърпение да свърши работа и да позвъни на вратата