Внимание, внимание.....

[stress_96]

Здравейте на всички, имам следния проблем - нашите постоянно искат внимание. На 21 съм, работя и уча и сама се издържам. Но не мога повече. Тъй като не съм от София, не мога да кажа че съм постоянно с нашите, но когато се прибера постоянно има караници - дали защото нашите са се скарали, сестра ми е нацупена заради гаджето й и това допълнително ме кара да съм като "на тръни". По тази причина не мога да стоя вкъщи. А и да съм вкъщи автоматично ставам чистач, мияч.. прислужник. Сестра ми си стои и си почива.. Ми извинявам се, но ако иска внимание може да ми помага, а тя си стои.. Разбирам, че през седмицата помага на майка ми, но е ученичка - лятна ваканция и се чуди какво да прави по цял ден.. Виждам се с родителите си за вечеря, помагам на майка ми за домакинската работа, но не мога да стоя в нас. Каквото и да направя все не е правилно, постоянно някой ми мрънка или ми се карат, буквално ме правят за две стотинки, затова гледам да съм с приятеля си навън. Оттам и проблема - не обръщам внимание на сестра си и на нашите, а когато се видим почват - мрънканията, че не се виждаме през уикенда и полудявам. Обикновено след тези "семейни моменти, в които се виждаме/обръщаме внимание" пътувам за София и съм винаги в нервна криза. Пристигам, оправям багажа и майка ми почва със звъненето колко ме обичала. Не смятам, че това е обич. Както и да е .. сега стои въпросът - да се прибера ли този уикенд или не. Кажете ми, дайте ми съвет, КАКВО ДА НАПРАВЯ, че всички да са доволни? Усещам се, че се отдалечавам от семейството си и въобще ми е все тая за тях.. Съжалявам за разбърканите си мисли, но ми е прекипяло..

[inewton]

Голяма грешка. Аз постоянно се карам с тях. Така няма шанс да ме правят за две стотинки. Не че много си говорим, де. Става въпрос за редките случаи, в които се виждаме, ама все пак.

[Ko0Le37o0]

Майка имаше навика да ми досажда по телефона след като започнах да уча в София. Целият първи семстър ме подлудяваше.. всеки ден ми звънеше по няколко пъти. Разбирам я жената, притеснява се ама... Просто започнах да я игнорирам и да й мрънкам, че прекалява... Та, с течение на времето нещата се нормализираха. По-рядко се чувам с нея и още по-рядко се пребирам вкъщи, защото ме изнервят с тяхните глупости и така... Прочети им едно конско и ги игнорирай! Това е моят съвет
Но пък семейство са все пак, трябва да се поставим и на тяхно място, макар и те да не се поставят на наше.

[EffinSick]

Защо чувстваш, че трябва да направиш така всички да са доволни? Бъди малко егоист понякога е от полза