ОТ ФОРУМА
Отговор в тема
Та. Дискутирахме днеска една тема - емоциите/чувствата срещу разума. Не малко пъти сме чували/чели израза "сърцето ми казва едно, разума ми ми диктува друго" в този раздел от различни потребители. Имам няколко въпроса:
а) Кое е по-добре да се използва при взимането на решения?
б) Способнили сме изобщо да вземем решение, да направим избор без емоциите ни да го повлияат?
в) Един човек от дискусията беше нарекъл емоциите субективни, а разума обективен. Съгласни ли сте?
г) Вие кое използвате по-често, когато взимате решения?
д) Възможно ли е приятелство между човек воден от емоциите си и човек воден от разума си?
Очаквам вашите отговори.
1-во-Разбира се, че разумът..иначе решението е недообмислено и прибързано.. и в повечето случаи неправилно.
2-ро-Да, поне аз. В такива моменти емоциите отстъпват.
3-Така е. Разумът никога няма да подведе притежателя му
4-Разум... много рядко се "обръщам" към емоции
5-Трудно... просто вижданията на единия за света и на другия ще се разминават адски много и не виждам допирни точки
а) Кое е по-добре да се използва при взимането на решения?
Последното ми решение го взех въз основа на това което сърцето ми казва.Надявам се човека заради който правя това да го оцени.
б) Способнили сме изобщо да вземем решение, да направим избор без емоциите ни да го повлияат?
Да има и такива решения, но повечето са подвластни на емоциите
в) Един човек от дискусията беше нарекъл емоциите субективни, а разума обективен. Съгласни ли сте?
Съгласна съм
г) Вие кое използвате по-често, когато взимате решения?
Зависи от ситуацията.Но мисля, че по-често разума.
д) Възможно ли е приятелство между човек воден от емоциите си и човек воден от разума си?
Смятам, че е възможно.Всеки има различен възглед към нещата и винаги има какво да научат един от друг
а) Кое е по-добре да се използва при взимането на решения? - Разум, естествено.
б) Способнили сме изобщо да вземем решение, да направим избор без емоциите ни да го повлияат? - Зависи за какво става въпрос. В повечето случаи можем да пренебрегнем емоциите, за да вземем "трезво" решение.
в) Един човек от дискусията беше нарекъл емоциите субективни, а разума обективен. Съгласни ли сте? - Да.
г) Вие кое използвате по-често, когато взимате решения? - Разум.
д) Възможно ли е приятелство между човек воден от емоциите си и човек воден от разума си? - Да.
Всяка следваща минута е нов шанс да преобърнеш живота си! (:
обичам да се храня в една чиния. и винаги манджата омазва хляба.
Абе вие изобщо какво разбирате под разум?! Нима не се контролира от чувствата ни?! Разума е някаква заблуда, с която се бичуваш, когато знаеш, че искаш нещо, ама 'не трябва', а 'не трябва' е нещо ужасно.Първоначално написано от DisappointedDreamer
4XCOKИ
Sometimes the best gift is the gift of never seeing you again.
Всичко за мен? Че то ако го кажа, няма вече да е за мен. Ще е всичко за теб.
а) Кое е по-добре да се използва при взимането на решения?
Според-зависи от ситуацията. Аз по принцип бих предпочела и двете да се използват, но точно това си зависи от ситуацията.
б) Способнили сме изобщо да вземем решение, да направим избор без емоциите ни да го повлияат?
Възможно е. Може би, когато проблема не касае нас и търсим решение за друг. Но сега като се замисля, тогава се поставяме на мястото на другия и един вид отново емоциите повлияват.
в) Един човек от дискусията беше нарекъл емоциите субективни, а разума обективен. Съгласни ли сте?
И да, и не.
г) Вие кое използвате по-често, когато взимате решения?
Ако това решение касае моята връзка и чувствата ми към даден човек - сърцето. Някак, в случаите когато решавам да използвам разума съжалявам, защото не може да се оставиш разума да те следва /когато то ще изкарва само недостатъците и ще мисли за далечното бъдеще, и дали изобщо е възможно/, по-добре сърцето. В много ситуации съм избирала него и не съм съжалявала.
д) Възможно ли е приятелство между човек воден от емоциите си и човек воден от разума си?
Защо не?
Почти всички отговорихте с зависи от ситуацията на под точка б). Искам да попитам зависи от коя ситуация? Дайте примери, украсете го, вдъхнете му живот.
Не само, че се поставяме на мястото на другиго, но и проблемът на въпросния може да е такъв с какъвто ние сме се сблъсквали. Тогава, според мен, е изключено да дадем решение на проблема използвайки само разума си.
Очаквах отговора на Щруд. По-късно ще го коментирам, сега чакам на другата вода gjhjhgjg :Д
а) Кое е по-добре да се използва при взимането на решения?
Разумът е по-добрия избор. Ако става въпрос за даден човек, към който имаш чувства, емоциите също трябва да се включат, но за да прецени разумът какви мерки и действия да предприеме.
б) Способнили сме изобщо да вземем решение, да направим избор без емоциите ни да го повлияат?
Да, всеки е способен, е поне повечето. Аз съм способен. Колкото и емоции да има, мога да ги затворя вътре в себе си(естествено това не е хубаво). Понякога съм склонен също така да пусна чувствата на свобода, ако съм сигурен, че резултата ще е по-добър. Да ви дам пример, с който много роми в българия си взимат парите. Отиват в социалните, молят се, молят се и ако не им отпуснат, изкарват емоциите си на свобода и съответно, ако работника също е емоционален човек, не им прави проблем повече. А това започна да се случва не само при циганите, а и при БЪЛГАРИТЕ! (това е друга тема, няма да я отварям)
в) Един човек от дискусията беше нарекъл емоциите субективни, а разума обективен. Съгласни ли сте?
Може да се каже.
г) Вие кое използвате по-често, когато взимате решения?
Зависи от ситуацията, както при примера по-горе. А и с което и да взема решение, чувствата ми не бълват изведнъж, че да не мога да им се доверя.
д) Възможно ли е приятелство между човек воден от емоциите си и човек воден от разума си?
Да, възможно е, имам такъв приятел(воден от емоции) с една негова любов и хич не ми е лесно, имам чувството вече, че съм наказан. Не спира да се оплаква, после не иска да се бори за нея, после не спира да мисли за нея, а не предприема нищо и т.н. И всичкото си го излива на мен, защото знае, че мога да го разбера и да му дам правилния съвет. С времето се свиква, стига да нямаш много такива приятели
Например, ако си търсиш решение за връзката. Имало е един милион теми, в които автора знае, че нещата във връзката му не вървят (а може би и никога няма да се оправят), но емоциите му не позволяват да я прекрати, въпреки че разумът "му казва", че това е най-правилният вариант. Но съм на мнение, че всеки може да хвърли "обективен" поглед над нещата, това доколко ще се повлиае от видяното си е личен избор.
Всяка следваща минута е нов шанс да преобърнеш живота си! (:
а) Кое е по-добре да се използва при взимането на решения?
- Най-добре е да се използват и двете, не трябва едното да изключва другото. Най-добрите решения се взимат, когато и разума и сърцето постигат някакво съгласие, компромисен вариант. Аз съм твърдо против да се следва само едното или само другото.
б) Способнили сме изобщо да вземем решение, да направим избор без емоциите ни да го повлияат?
- Не, не вярвам, че сме способни. Емоциите ни влияят независимо какви избори взимаме. Ако питаш дали е възможно емоциите да не ни пречат на самия избор, също не вярвам, че е възможно.
в) Един човек от дискусията беше нарекъл емоциите субективни, а разума обективен. Съгласни ли сте?
- Като цяло съм съгласна. Но понякога и разума може да ни изиграе лоша шега. Например когато сами си втълпяваме, че нещо е правилно и трябва да го направим, без да изпитваме емоционалната нужда от него. В такъв случай може би и разума може да бъде субектиен.
г) Вие кое използвате по-често, когато взимате решения?
- При мен разумът взема решенията, а сърцето вече решава дали да се осъществят. Понякога разумът е прав, но душевната наслада идва ако задоволя сърцето. В такъв случай го задоволявам. Има го и обратния вариант. Това разбира се само ако решението не е прекалено важно. За сериозни неща, винаги слушам разума.
Още работя по това, което казах в отговора на първия въпрос. Искам да работят заедно, не всяко за себе си.
д) Възможно ли е приятелство между човек воден от емоциите си и човек воден от разума си?
- Не.
И спря да се върти за миг земята..
а) Много зависи от ситуацията. Но според мен разумът трябва да надделява.
б) Да. Зависи какъв характер си.
в) Съгласна съм,да. Емоциите се менят постоянно,ако се влияех само от тях нямаше да стигна до никъде.
г) Разумът е водещ при мен. Може би се дължи на това,че аз съм според хората безчувствена/коравосърдечна или както искате го наречете.
д) Разбира се,че е възможно.
Изложи се...
Разума си е разум, емоциите - емоции. Както едното може да бъде повлияно от другото, така и обратно.
а) Кое е по-добре да се използва при взимането на решения? И от двете по-малко.
б) Способни ли сме изобщо да вземем решение, да направим избор без емоциите ни да го повлияят? Способни сме, но не мисля, че тази връзка ще ни удовлетвори напълно.
в) Един човек от дискусията беше нарекъл емоциите субективни, а разума обективен. Съгласни ли сте?Не.
г) Вие кое използвате по-често, когато взимате решения?Емоциите главно, но използвам и разума, защото не е хубаво пък да се хвърляш в нещо недообмислено.
д) Възможно ли е приятелство между човек воден от емоциите си и човек воден от разума си?Възможно е, но не би било най-доброто съчетание.
Защо да не е възможно приятелство между човек "контролиран" от разума си и такъв от емоциите си? Не биха ли могли да си помогнат взаимно, да се научат на нещо ново?
За какъв тип точно приятелство имаш предвид? :д
Биха могли да си помогнат и да научат нещо един от друг, но също така и биха могли да си пречат също толкова колкото и да си помагат, защото единия ще смята едно за правилно, а другия друго..
Просто приятелство.
То тогава не би имало голямо значение според мен.
А) Изключително много зависи от решението. При мен огромна роля играе интуицията, но тя май спада към емоциите (?)
Дай ми пример за решение и ще ти кажа. Последното голямо, което направих, беше преди година и нещо, когато трябваше да реша дали да оставя доста добре функционираща и развиваща се връзка, за да "гоня дивото", с което въобще не знаех какво ще се получи - нещо повече, бях убедена, че нищо сериозно няма да излезе. Е, разумно реших да изчакам месец-два, за да преценя. На следващия ден вече бях решила и една седмица по-късно скочих в дълбокото. Не съжалявам, това е едно от едно от най-верните решения, които съм взимала в живота си, защото ме събра с прекрасен човек.
От месеци се опитвам да реша дали да уча в чужбина или да остана тук. Разумните доводи са в полза на чужбината, разбира се. Всичко в мен крещи да си остана тук, защото ще съм по-щастлива... е, установих, че в случая ще слушам разума.
б) Аз лично не съм способна.
в) Разумът също е субективен, защото е формиран от собствените разбирания, собствения опит, собственото възпитание. А емоциите далеч не са толкова лошо нещо.
г) Виж А.
д) Разбира се. Но не смятам, че съществуват само двата крайни типа хора... нали знаеш, всичко е сиво
^Ти сама даде няколко примера.
Благодаря на отговорилите.
а) Кое е по-добре да се използва при взимането на решения? - Аз винаги си давам много хубави и разумни съвети и никога не ги спазвам. Гледам да има баланс, но като цяло си се водя от вътрешното гласче. Хубавото е, че то е емоционално в граници.
б) Способнили сме изобщо да вземем решение, да направим избор без емоциите ни да го повлияат? - При мен не се е случвало. Всичките ми избори, правени от разума са ужасни.Ще дам пример: Преди няколко години с най-добрия ми приятел имахме 8-месечна връзка. Разделихме се по негово желание и аз бях доста тъжна от това. Разумът (+ цяла сюрия хора, начело с майка ми) бяха на мнение, че не трябва да оставаме приятели и трябва максимално да го избягвам, за да се отърся от историята и да се излекувам на спокойствие. Послушах ги и се отделих в друга компания. Честно си казвам, че бяха 7те дена, които влизат в топ 3 на най-ужасните ми седмици въобще. Накрая след 300 зора си казах: "Майната му. Като ми е близък тоя човек и ми трябва, значи е така. Да си гледа работата разума." Останахме си най-добри приятели и до ден днешен сме. Без задни мисли.
в) Един човек от дискусията беше нарекъл емоциите субективни, а разума обективен. Съгласни ли сте? - Никак. Има много неща, които душичката ти знае, че искаш, а мозъкът преценява: Не. Понякога е добре да си направиш неутрално мнение.
г) Вие кое използвате по-често, когато взимате решения? Аз си казах. Все пак се старая максимално да осмислям нещата.
д) Възможно ли е приятелство между човек воден от емоциите си и човек воден от разума си? Да, според мен нищо не пречи. Разумният ще уравновесява положението, а емоционалният ще пали искрата. Това същото приятелство, за което споменах нагоре, е точно такова. Аз съм много по-чувствителна, а той е зверски непукист. Когато си набия филм ме сваля на земята за отрицателно време. Когато има нужда от съвет, винаги чува това, което е искал да се случи дори да не си го е признавал.
Lasiodora striatipes
Grammostola rosea
Cyclosternum fasciatum
Brachypelma emilia
Acanthoscurria geniculata
Радослав
Интересно ми е, тези които казват, че такова приятелство е възможно, дали всички в действително са виждали тази комбинация или са били част от нея?
Аз като човек, който е преживявал опит за сприятеляване с други хора, водени само от разума си, се чувствах като в клетка. Беше ми ограничено, не се чувствах разбрана, повечето ми идеи се отхвърляха... като цяло беше отвратително.
Ако единия е с една разлика по-разумен от другия, проблем няма да има. Но двете крайности са напълно несъвместими.
И спря да се върти за миг земята..
Защото емоционалния ще бъде нараняван от 'разумността' на този, който се въздържа от нещо, което може и да иска, само защото 'така трябва'..
Дори да е просто приятелство.. за човека, който се води по емоциите си, би било обидно и трудно може би да поддържа отношения с човек, който е тотална контра на чувствата си.
НО както каза пантерата, едва ли ще има тоолкова големи крайности..
4XCOKИ
Sometimes the best gift is the gift of never seeing you again.
Всичко за мен? Че то ако го кажа, няма вече да е за мен. Ще е всичко за теб.
Затова говоря.
Примерно, аз никога не бих могла да бъда bff с Щрудел. Не че има нещо сбъркано в нея, просто е прекалено емоционална и на мен това ми идва в повече.
Нда, знам. Исках просто някой да го напише.
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
.gif)
.gif)
