Отговор в тема
Let's be real here.Първоначално написано от PinkPan7her
От ЛОГИЧЕСКА гледна точка, ако почнеш да ми говориш за "вътрешни гласове" ще те помисля за шизофреничка, защото реално е наистина толкова малоумно.
П.П. Айде, бе! Личало си? Понеже не вярвам в "нещата", да не кажа глупостите, в които ти вярваш, аз съм нямал "интуиция"? И да имам и да нямам, ми е точно все едно. Аз нямам нужда да разчитам на "интуиция", за разлика от теб. И усещам как ще ми кажеш, че човек, който няма "интуиция" е некадърен, несръчен и т.н. Очаквам го.
Да, окей.Глупости на търкалета.
Най-вероятно си шизофреничка. Глас, който те съпътства? Имаш ли въображаеми приятели?
1. Ти просто си искала да вървиш на десния тротоар. Просто решение. Не е ли така?
2. Аз ще си помисля, че е просто съвпадение, че съм си намерил 5лв. Голяма работа.
Смешно е за мен, как просто си вървяла на тротоар и си си намерила 5лв. и си викаш "А!, явно на това му викат интуиция. Брей, тая интуиция, бе!
100% нямаше да кажеш, че е "интуиция", ако не си беше намерила 5лв.
Мен пък никой не може да ме убеди,че няма интуиция. И не съм нито шизофреничка,нито имам въображаеми приятели,нито пък си говоря с извънземни.
--
По-късно ще допълня защо мисля така,че нямам време.
Това "усещане" с какво име наричаш?
Това просто е някакъв глупав пример, който ми хрумна. Не ми е била идеята, че 'интуицията ми чак пък и пари ми носи'. Просто усещаш едно вътрешно гласче.. тя Пантерка го каза. Няма да се занимавам да споря с тебе... щото ме мързи.
1. Ти просто си искала да вървиш на десния тротоар. Просто решение. Не е ли така?
2. Аз ще си помисля, че е просто съвпадение, че съм си намерил 5лв. Голяма работа.
Смешно е за мен, как просто си вървяла на тротоар и си си намерила 5лв. и си викаш "А!, явно на това му викат интуиция. Брей, тая интуиция, бе!
100% нямаше да кажеш, че е "интуиция", ако не си беше намерила 5лв.
Не е важно от къде идваш, нито къде отиваш. Важното е да си щастлив по пътя.
http://www.vbox7.com/play:21a70aa5
1. Зависи от решението. В повечето случаи това е разумът.
2. Не. средностатистическия човек, не може да се откъсне от емоциите и чувствата си. Те винаги влияят.
3. Не. И двете са субективни, защото разума е тълкуването на нещата според теб. Емоциите са какви усещания предизвиква предното.
4. Тиквата.
5. Да, много добро такова се получава.
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
средностатическия човек? какъв трябва да бъде тогава човека, за да не се влияе от емоциите си?
За да не се влияеш от емоциите си, не трябва да ги имаш. Те са неотменна част от нашето същество и винаги влияят на нашите действия, решения, поведение. Дали малко, дали много... все тая, въпроса е че няма как да вземеш разумно решение, непродиктувано И от емоциите.
Ако се чудиш как и дали е възможно да не се влияеш от емоциите си - Equilibrium е филма, който препоръчвам по тая тема.
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
^Christian Bale and Emily Watson? Ще се гледа. МС.
Пантера, не се впускай в спорове. Развоят е толкова предвидим, колкото и събеседника ти.
А интуицията е нещо, което не може да се обясни или рационализира - всеки опит това да се направи я омаловажава или надценява. И най-вече - не я предава точно.
Не се спори с хора, които просто нямат такава сетивност
I'm tired of feeling like I'm fucking crazy
I'm tired of driving 'till I see stars in my eyes
I look up to hear myself saying,
Baby, too much I strive, I just ride
Аз приемам интуицията като един вид инстинкт. Следователно - да, смятам, че съществува.
Всяка следваща минута е нов шанс да преобърнеш живота си! (:
Приравняваш процесите в човешкия мозък до нещо "просто". Просто е искала? Да, ама не? Защо е искала?
Айде бе, логичния с голямата уста, чакам да ми кажеш как така ПРОСТО е искала? Нъцки.
Обясни ми следното: Пловдивчанин отива в София да търси определен магазин. Хваща автобус, за който знае, че отива в определен квартал, но си няма идея къде да слезе. Слиза от автобуса, не гледа имената на улиците и решава да се полута малко докато открие магазина. Тръгва по супер рандъм улица, завива в едната посока без явна причина и изведнъж - опа - магазинът пред него. БЕЗ да гледа имена на улици. БЕЗ да пита никого. Как го знае? М?
Случайност? Сигурно. Но тази случайност нямаше да се случи, ако той не беше послушал интуицията си.
Много ти знае балалайката, ама си гола вода. Същите като тия от моя клас, които нито приемат теорията за създаването на земята от черна материя или струпване на небесни тела, нито могат да дадат друга, ама "нямало такава глупост", земята ПРОСТО си съществувала. Пхахаха!
Последно редактирано от PinkPan7her : 11-14-2012 на 11:45
И аз искам да чуя отговора на това, многознайко.
ВСЯКО нещо, което знаеш без някой да ти го е казал, е интуитивно.
Правилно. Няма вече.Не се спори с хора, които просто нямат такава сетивност.
Може да не помниш, че някой ти го е казал. Ти може да си забравила, но подсъзнанието ти е направило връзката и за това знаеш отговора, но не и от къде го знаеш. Всеки е имал такива моменти.
Отричането на интуицията е глупаво. За мен е отричане на подсъзнанието.
ПП. PinkPan7her, http://www.youtube.com/watch?v=HoqSas2uFKw ей ти една адекватна теория.
Бтв евала за темата, не бях влизал почти месец тук и направо се отчаях от простотия когато поразгледах из "секс".
Ъхъ. И аз така си го обяснявам.
Иначе, чушки, добре дошъл отново <3
Вярваш или не, от четенето на нейни коментари и изграждането на нейната "форумна персона", ако искаш го наречи, съм си изградил представа за нейни ответни мнения. База данни, примерно (доста пресилено, но така ще го нарека)? Обосновавам се на прочетени мнения.
Примерно, нямаше да си имам идея в каква посока щеше да се развие "спора", ако бях започнал спора с новорегистриран потребител. Нямаше въобще да се занимавам.
Т'ва за парите беше смехотворно, не непременно буквално. Няма смисъл да спориш с мене. Безсмислено е. Няма да ми промениш мнението.
Много ясно, че ПРОСТО е искала. Кое не разбираш (к’во въобще „очаквам” да се разберем)? Имала е 2 опции - ляв и десен тротоар. За к'во трябва да има нещо ТОЛКОВА сложно в един прост избор по кой тротоар ще вървиш? Безсмислено е да ме питаш "Защо е искала?" Ти си го обясняваш с интуиция. Аз да не съм бил при нея и не мога да й чета мислите, та да знам що точно е решила да върви по десния? Т'ва е въпрос без отговор. Не чета шибани мисли. Може да е вървяла множество пъти по десния или пък да й е по-удобен? Бахти въпроса.
Доста малоумен пример. Разочарован съм.
Пловдивчанин отива в София да търси определен магазин.
Хваща автобус, за който знае, че отива в определен квартал, но си няма идея къде да слезе. - Пита шофьора. Близко е до акъла, или ще ми кажеш, че е автобус, който се кара сам?
Слиза от автобуса, не гледа имената на улиците и решава да се полута малко докато открие магазина.
Тръгва по супер рандъм улица, завива в едната посока без явна причина и изведнъж - опа - магазинът пред него. -
БЕЗ да гледа имена на улици.
БЕЗ да пита никого.
Как го знае? М?
Случайност? Сигурно. Но тази случайност нямаше да се случи, ако той не беше послушал интуицията си. - т.е. за тебе няма „чисто” случайни неща? Т'ва няма логика. Всичко случайно е интуиция? Както и да е.
И още нещо за идиотския ти пример. Има хиляда възможности за отговор на твоя "пример". Примерно, живеем в 21 век, тоя толкова ли не може да се подготви преди да търси "ОПРЕДЕЛЕН МАГАЗИН" в ДРУГ ГРАД. Не пита хора и не гледал имена на улици? За хората - окей, може да не е видял никой, но това е наистина малко вероятно, ама за какво не е гледал имената на улиците? Да се прави на мъж ли? К'во?
За твоя пример няма ЛОГИЧЕСКО обяснение. Ако за теб интуицията е логичното обяснение, за мен това са пълни глупости, заедно с примера ти.
Радвам се, че се опитваш да ме сравняваш с някакви индивиди по даден въпрос без дори да си ми чула мнението. Не мисля и да се обяснявам. Мисли каквото искаш.
Не мисля да пиша повече, само ще чета. Вярвайте си във „вътрешните гласчета” и „слушайте сърцата си”. Успех с начинанията.
Не отговори на въпроса ми.
Ии, аз съм далеч от човек, който вярва във вътрешни гласове и други подобни клишета.
Да ти имам отговора.
Само се изложи.
Интуиция означава мисли и предпочитания (вярвания), които идват на ум бързо и без много разсъждения.
Не е нещо, което можем да обясним логически.
Показателно е, че интуицията се свързва с дясното полукълбо на мозъка (естетическите способности, чувства usw.), а фактическият и математическият анализ са активност на левия дял (език, логика и т.н.)
Интуицията е процес, който бързо предлага възможен начин за действие. Не винаги правилен.
Надежността зависи от опита и познанията придобити в дадена област.
Силно интуитивните хора взимат бързо решения, но без да могат да дадат логична обосновка за тях. Техните решения обаче не се различават по точност от това на неинтуитивните хора.
Не може да се отрече, че интуицията съществува. Всеки я "усеща" по различен начен. При мен няма "вътрешни гласчета". А по- скоро изблици на необяснимо и внезапно силно желание да направя нещо по точно определен начин.
Спорът е глупав, защото при всеки е различно.
По темата:
а) Кое е по-добре да се използва при взимането на решения? Разумът.
б) Способнили сме изобщо да вземем решение, да направим избор без емоциите ни да го повлияат? Трудно. И зависи от ситуацията.
в) Един човек от дискусията беше нарекъл емоциите субективни, а разума обективен. Съгласни ли сте? Всичко е субективно.
г) Вие кое използвате по-често, когато взимате решения? Разумът. Но не винаги.
д) Възможно ли е приятелство между човек воден от емоциите си и човек воден от разума си? Да.
Не ми се пише май за разум и емоции.
Съжалявам. Не преминавам през линия, която очертавам [!]
Прочетох мненията, отварям фейсбук и първото,което виждам е https://fbcdn-sphotos-c-a.akamaihd.n...46320845_n.jpg
PinkPan7her , имаш въображение явно
(малко спам*)
Всяка следваща минута е нов шанс да преобърнеш живота си! (:
Не съм свикнал да го наричам някак. Не мисля, че има смисъл. Така че, ми е трудно да ти обясня к'во искам да кажа по адекватен начин.
Мразя да обяснявам неща, в които няма логика.
Като го измисля ще ти пиша.
Вярваш ли, че има "интуиция" или не?Ии, аз съм далеч от човек, който вярва във вътрешни гласове и други подобни клишета.
Последно редактирано от FuckedUp : 11-15-2012 на 09:43
А за интуицията и аз да се изкажа - това са всички мисли, разсъждения, теории, които ти се предоставят като готов отговор/чувство/усещане/действие от ЦНС, но нямаш достъп до процесите, довели до това решение. Интуицията не е нещо свише. Това е просто user friendly дейност на мозъка.
Възможно е да е инстинкт, нещо като автоматизирана реакция спрямо определен тип външни фактори. А образуването му е започнало когато има повторяемост в действията и предвидимост в резултата. В момента в който се образува инстинктът се създава и алгоритъм за адаптиране на същия инстинкт или създаване на нови инстинкти, базирани на вече съществуващия такъв.
Не смятам че е нещо мистериозно, тайно или едва ли не свръхестествено.
И на мен ми се случва да правя нещо, без да знам защо и накрая да се окаже правилно. Приемам го като нещо нормално, без да се задълбавам защо. Причината я казах по горе.
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
a) И двете трябва да се комбинират. Човек, който използва единствено разумът си вече не е човек. Той се превръща в един безчувствен робот,просто една бездушевна машина.Той не е щастлив или поне не напълно колкото и да се самоубеждава и самозаблуждава.Филма Еквалибриум наистина е доста показателен.Човек, който се отдава единствено на нетрезвата емоция се превръща в едно емоционално зомби.Става просто човек воден от инстинкти.Превръща се просто в едно животно.Добър пример за това са например обявалите се за националисти с лозунгите от рода на "Турците под ножа и циганите на сапун" изключили като опция мозъка си и го прехвърлили на разни техни лидери, който на базата на техните силни емоции владеят съзнанието им. Вместо дадените господа да се чукнат по емоционалните глави и да си кажат" "Абе какво правим ние,какво ни карат да правим.Те ни превръщат в една глупава маса.Та това може да доведе до още повече последици за нас и нашите деца в бъдеще". Да осъзнаят че лошото води към по-лошо и ако те не прекъснат веригата няма кой, че е по-добре да не дават поводи да се удебелява.Идентична е и ситуацията с уличните кучета например.Да уточня че мен ме е страг от кучена,но...хайде да избием всички улични кучета и да избиваме и да избиваме и да избиваме.Вместо да се погледне разумно на проблема.Откъде идват тези кучета от гората или от дворовете и строителните обекти на хората и да се вземат съответните мерки това да не става. Та както казах.Разумът и емоциите.Едното те защитава от това да се превърнеш в машина..може би за пари или за нещо друго, а другото в безмозъчно животно живеещо според законите на джунглата.
б) Не. Повечето хора не са способни да се абстрахират напълно от емоциите си. Това го доказват и изследваният с детектор на лъжата. Може би по-малко от 3% от хората по света могат да го излъжат, а неговите резултати идват от измерване на потене, пулс,сърдечен ритъм и т.н. все неща, който са породени от емоцията.Колкото и трезво да мисли човек той възприема света според своя мироглед, породен от живота му и нещата,който са му се случили в него т.е до-голяма степен емоциите формулират разума на даденият човек постоянно.
в)Не. Всичко в нашият свят е субективно и зависи единствено от гледната точка на даден човек без значение дали ще се отнася за емоции и разум или за красота, интелектект,успех в живота, щастие и т.н.
г) Старая се да е разума, но емоционалната ми същност не винаги го позволява.Зависи от условията, за какво точно се отнася, за кой и също в какво настроение съм в даденият момент.Често понякога като че ли в мен се борят два или повече характера и като изреагирам по остро или се взема по-насериозно след това се питам: "Ами ако го бях приел по спокойно или на бъзик и не се бях взел толкова на сериозно в ситуацията какво щеше да стане тогава" и обратното. Понякога дори ми се иска да можех да пробвам всичките варианти и да продължа живота си напред, след като се получи най-добре,но уви не става.Живота е един и на 100% идентични ситуации с абсолютно същите хора няма.Реагираш както реагираш и продължаваш напред след това като последиците са си напълно за твоя сметка.Връщане назад за добро или лошо няма.
д)Смятам че е напълно възможно ако двамата са толерантни един към друг,държат на другият и се стараят да разбират позициите му.Често по-разумният може да бъде силно раздразнен в разни ситуации, а пък по-емоционалният да се почувства силно обиден от поведението и неразбирането им,но както се казва има ли желание има и начин.Ако се харесват като личности ще намерят как да правят компромиси за да се избягват спорните ситуации.
Последно редактирано от Niakoitam : 11-15-2012 на 09:16
Страхът да не останеш сам те кара да правиш всичко, за да задържиш някой, който всъщност не ти трябва!
Да споря с някакви хора като FuckedUp е изключително безсмислено, но не мога да се стърпя да не си кажа и аз мнението. Въпреки че е ясно, че няма с него да се приключи, а напротив, ще има още верижна реакция, още ирония и опровержения, оттам и други няма да се стърпят да поспорят И както винаги няма да се роди никаква истина : D
На valdesbg мнението също не е вЕрно и грам, защото интуицията често не е предшествана от никакъв опит и т.н.
И аз това си го приемам като аксиома - никой човек без интуиция не може да разбере какво е чувството да имаш интуиция. Човек без интуиция дори не знае какво точно е интуицията. Малко се получава все едно жена да знае какво е да има пенис. Няма как да го знае, защото няма пенис. Малко по-различното в този странен пример е, че тя поне знае какво представлява пениса, но няма идея какво е усещането да го имаш. Е, вие дори не знаете какво представлява интуицията, защото това е просто нещо необяснимо, но пък ще опитам:
Интуиция. Просто понякога знаеш, че обикновеното излизане ще свърши зле. Че денят е хубав и като всички останали, но усещаш във въздуха, ако щеш, развоя на събитията. Усещаш, че нещо не е наред днес и то не е свързано с климатичните условия или че някой от компанията се държи странно. В последствие нещо странно наистина става. И това не е случайност ако често интуицията ни се обажда и се е оказвала вярна. На това му се вика емпирично наблюдение. Един път да помислиш, че е случайно, втори път, трети... Е, не е винаги случайно.
Често хората с интуиция не й се доверяват, предпочитат да отхвърлят интуитивното си предположение, разумът им казва: "Не, няма как". Просто е нелогично да получиш факс от не знам си къде, затова човек го отрича. Дори ние, хората с интуиция, рационализираме нещата.
За мен интуицията е просто свръхсетивност, предугаждане на нещата, усещане. Човек с интуиция няма как да ти обясни какво е интуицията - той ще ти каже: "Просто така ги усещам нещата".
Отделно по Дискавъри бях гледала научно обяснение за интуицията.. Вярно, че не е понятие, което може да се измери, следователно предаването беше по-скоро теоретично хипотетично, но ми се стори достоверно - възможността да се прекосят времевите граници и пространството и мисълта???* да стигне доста по-напред във времето, отколкото се намира в момента и това изпраща някакъв сигнал до мозъка. Не е свръхестествено, научно е. Айнщайн е разработил подобни теории за изкривяване на времето и пространството.
Отделно не виждам смисъл човек да иска всичко да си обяснява. Има изключително много феномени, които дори са свръхестествени и т.н. и здравомислещите хора издишат от аргументи, за да се опитат да оборят някое чудо. (и в момента се изприщихте от тая дума, знам
*а то не е точно мисъл.
I'm tired of feeling like I'm fucking crazy
I'm tired of driving 'till I see stars in my eyes
I look up to hear myself saying,
Baby, too much I strive, I just ride
Ш'се обадя щот ме спомена. Чудеса и необясними неща няма. Има необяснени. Всичко което съществува следва определен принцип на работа. Може да е невероятен, уникален, прецедентен, странен ама винаги го има. И следователно всяко едно нещо може да бъде изследвано, разбрано, обяснено, преподадено и научено. Обикновено в този ред. Дали конкретния индивид е способен на това е друга тема. Тва с пениса е неточно, щото вече можеш да си присадиш каквото ти хрумне по тялото. Пениси, цици, вагини, рога, копита, крила, люспи, косми. Пластичните хирурзи са магьосници.
Отделно звучиш все едно обясняваш своята религия на друговерец. Щом не си християнин не можеш да разбереш християнството. Примерно.
Последно редактирано от valdesbg : 11-15-2012 на 19:12
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
