Emotion vs Reason

[jghgh]

Но, Валдес, преди да имаш пенис не знаеш какво е да имаш пенис.

Всяко нещо може да се обясни сигурно с някое необикновено обяснение

[brutaLxxbunny]

а) Кое е по-добре да се използва при взимането на решения?
Разумът естествено.

б) Способни ли сме изобщо да вземем решение, да направим избор, без емоциите ни да го повлияят?
"Ние" дали сме способни, не знам. Аз - да.

в) Един човек от дискусията беше нарекъл емоциите субективни, а разума обективен. Съгласни ли сте?
Не. Нищо наше не е "обективно".

г) Вие кое използвате по-често, когато взимате решения?
Разумът, почти винаги.

д) Възможно ли е приятелство между човек воден от емоциите си и човек воден от разума си?
Приятелство - да, напълно. Виж, връзка ме съмнява да е възможна.

[chushkopek]

Екстази, съгласен, но не всичко е субективно.

[FuckedUp]

На valdesbg мнението също не е вЕрно и грам, защото интуицията често не е предшествана от никакъв опит и т.н.

И аз това си го приемам като аксиома - никой човек без интуиция не може да разбере какво е чувството да имаш интуиция. Човек без интуиция дори не знае какво точно е интуицията. Малко се получава все едно жена да знае какво е да има пенис. Няма как да го знае, защото няма пенис. Малко по-различното в този странен пример е, че тя поне знае какво представлява пениса, но няма идея какво е усещането да го имаш. Е, вие дори не знаете какво представлява интуицията, защото това е просто нещо необяснимо, но пък ще опитам:

Не съм съгласен с примера. Смисъл, не го отричам. Ето защо: "Не може да се отрече, че интуицията съществува. Всеки я "усеща" по различен начен. При мен няма "вътрешни гласчета". "
За мен интуицията не е "вътрешно гласче", "да слушаш сърцето си" и т.н. всичките клишета. Не съм разбрал под каква форма е, но ето точно тук:

Това "усещане" с какво име наричаш?

Т'ва го мислих доста време и нямаше как да дам логично обяснение как "усещам". Странно е и за т'ва изписах някакъв bullshit.

Интуиция означава мисли и предпочитания (вярвания), които идват на ум бързо и без много разсъждения.
Не е нещо, което можем да обясним логически.
Показателно е, че интуицията се свързва с дясното полукълбо на мозъка (естетическите способности, чувства usw.), а фактическият и математическият анализ са активност на левия дял (език, логика и т.н.)
Интуицията е процес, който бързо предлага възможен начин за действие. Не винаги правилен.
Надежността зависи от опита и познанията придобити в дадена област.
Силно интуитивните хора взимат бързо решения, но без да могат да дадат логична обосновка за тях. Техните решения обаче не се различават по точност от това на неинтуитивните хора.

Не може да се отрече, че интуицията съществува. Всеки я "усеща" по различен начен. При мен няма "вътрешни гласчета". А по- скоро изблици на необяснимо и внезапно силно желание да направя нещо по точно определен начин.
Спорът е глупав, защото при всеки е различно.

[DisappointedDreamer]

^Оплеска се с отговора ми, мой човек. Прибързваш. Прекалено категоричен и краен си. (блях, казва го човек, който е същия)

и не се карайте. радвам се, че темата ви подтикна да мислите :Д

[jghgh]

Добре, що болдваш к'во е казала Екстази и какво аз?

За нея е това, за мен е другото, което мен ме навежда, че тя може би няма същата интуиция като моята, а аз моята си я приравнявам едва ли не до нещо магическо. Казвам "едва ли не", 'щото не я смятам за нещо магическо, но е толкова странно, когато вече знаеш нещо и остава само да ти се изпълни пред очите. И то независимо дали преди това рациото ти е отрекло това усещане, което си почувствал... Това особено предугаждане, предусещане, предсказване, ако щеш. Разбира се, всичко това на езика на емоцията, на чувството. Не е нещо магическо или извън теб, а в самия теб.
Много интересно...
Отделно за мен лично интуицията също е и "вътрешно гласче", понеже вътрешно ти се казва какво ще стане в рамките на вечерта (пирмер) и то взема наистина че става, без да има никакви видими признаци, от които да можем да твърдим, че съм предугадила мислено и т.н.

Поне при мен отсъства всякакво рацио в самата интуитивна представа. Даже рациото противоречи на всяка картина, която ми изникне в съзнанието и която в последствие просто се "сбъдва". ("Стана точно така, както си мислех" - каква заигравка с думата "мисля", а се има нещо съвсем друго предвид.; "Знаех, че така ще стане" - и то не за случай, в който е ясно, че бебето ще пипне горещия тиган и после ще се разплаче")

И, както вече казах, не се е случвало 1 или 2 пъти интуицията да познае дадена ситуация. Наистина не говорим за случайно съвпадение.

[FuckedUp]

^Оплеска се с отговора ми, мой човек. Прибързваш. Прекалено категоричен и краен си. (блях, казва го човек, който е същия)

и не се карайте. радвам се, че темата ви подтикна да мислите :Д

Не мога да го променя. Може би не бих, дори и да можех.

Добре, що болдваш к'во е казала Екстази и какво аз?

Щото смятам, че е права.

И, както вече казах, не се е случвало 1 или 2 пъти интуицията да познае дадена ситуация. Наистина не говорим за случайно съвпадение.

И к'во? Т'ва нищо не означава. Поне за мен.

[Kaena Smith]

а) Кое е по-добре да се използва при взимането на решения?

[valdesbg]

Каена Смит, все се чудя защо имаш ръкоперка за аватар?

[Kaena Smith]

Каена Смит, все се чудя защо имаш ръкоперка за аватар?

Снимката ми харесва,както и видът.А и не изглежда лошо за аватар,като си помисля,че по едно време исках да си сложа :

http://1.bp.blogspot.com/_VNG1AovD8W...s-anguinus.jpg

за профилна ...

[valdesbg]

Протеят е сладуресто животинче. За повече експресивност обаче аксолотълът откровено заема челните позиции. Стига сме спамили темата на Магито. Ако има още нещо - ЛС.

[Niakoitam]

И аз смятам че интоицията същестува,но е по-скоро от необяснените още неща. Все пак никой не знае на какво сме способни ние и нашите мозъци. Въпреки че учените са успели да изучат всички други органи и човешкият геном на около 99% мозъкът като функционалност им е малко тъмна Индия. Тепърва са изучили само основните процеси в него и изчисляват че това знание е около 10% от цялото знание за мозъка и фунциите му.

Отделно по Дискавъри бях гледала научно обяснение за интуицията.. Вярно, че не е понятие, което може да се измери, следователно предаването беше по-скоро теоретично хипотетично, но ми се стори достоверно - възможността да се прекосят времевите граници и пространството и мисълта???* да стигне доста по-напред във времето, отколкото се намира в момента и това изпраща някакъв сигнал до мозъка. Не е свръхестествено, научно е. Айнщайн е разработил подобни теории за изкривяване на времето и пространството.
Отделно не виждам смисъл човек да иска всичко да си обяснява. Има изключително много феномени, които дори са свръхестествени и т.н. и здравомислещите хора издишат от аргументи, за да се опитат да оборят някое чудо. (и в момента се изприщихте от тая дума, знам ). Но това е съвсем различна тема.

Иначе това е доста интересно. Но пък от друга страна ми е доста любопитно как можеш да вярваш, че съзнанието ни може би има силата да напуска нашето време-пространство и да преминава в бъдещото такова, а да не допускаш, че всъщност действително може да съществуват пророческите сънища, които пак може да са си интоиция в подобен вариант. И то не само моментна интоиция както е в случая, а по-дълга по-образна,и доста по детайлна макар и често не директна,защото съзнанието не е заето с други дейности като оцеляването на идивида под всяка една форма в реалността например.

[LadyDi]

Ах, вечната тема на влюбения човек.
Толкова неща сте изписали, че направо се изнервих докато ги изчета, че и да ги разбера.
The point is, че влагаме твърде много енергия, за да различаваме разум и чувства. И това е енергия, която можем да си вложим в нещо по-полезно. В крайна сметка, когато успееш да се овладееш като личност, за теб няма разграничение между това дали те командва разума или те командват емоциите. Човек се научава да подчинява ума си на емоциите и емоциите на ума си. И това е, което високопарно наричаме "златна среда", макар това понятие да е непонятно за мен

[jghgh]

Някойтам, вярвам в пророчески сънища.
Просто не съм сметнала за нужно да давам лични примери и подобни. Не е нужно да докажеш нещо на някого с лични примери, достатъчно е да се опиташ да обясниш принципа на действие.

[FuckedUp]

достатъчно е да се опиташ да обясниш принципа на действие.

Само дето е невъзможно.

[Chacho]

Лейди, баш накрая ли намери да напишеш тва, дето искам да кажа? Цяла тема изчетох. Сега ще си позволя една парафраза на казаното от теб.

Обичам емоциите да си ги изяснявам през разума, а разумът ми пък винаги да е тласкан от тях.



А сега манджата:

Отправната ни точка е задоволеността - търсим положителните емоции. Първоначално търсим просто и директно задоволяване, подчиняваме се на първичните си желания и се съобразяваме само с тях. Сере ни се - серем, пикае ни се - пикаем. Тва сте го учили по психология в даскало. После има един механизъм за справяне с реалността, който е сравнително по-разумен/интелигентен. Той се появява, когато осъзнаем, че директният и кратък път към желанието може да се окаже задънена улица и механизмът служи да намира алтернативни пътища до крайната цел - задоволеност/щастие. Това също си го спомняте от училищния материал.

Защо ви ги припомням тези работи? Имаше разни размирици на предните страници, та от гореизписаното вадим следният извод. Емоциите винаги ще са движеща сила. Благодарение на емоциите имаме желания, благодарения на желанията впрягаме разума си във вземането на решения, а така получаваме, че емоцията е горивото на разума.

Това важи дори и в случая на конфликтни желания. Може да ти се пие вода и да ти се пикае. Докато пиеш вода обаче може да се напикаеш, което ще ти донесе нещастието да си переш гащите и да срамуваш, затова може да игнорираш голяма жажда за малка нужда. Слушайки разума си. Повечето хора, ако са много жадни, биха избрали първо да пият вода с усукани крака, пот по челото и яка постоянна контракция на сфинктерчето, пък чак тогава да заподскачат на един крак до ВеЦе-то и да се изпикаят в последния момент. Слушайки емоциите си. В крайна сметка все ни дърпа най-задоволителния вариант и отново крайната цел е споменатата по-горе.

Примерът е глупавичък, но освен че илюстрира конфликтните желания, илюстрира и елементът на воля. Волята или по-точно съзнателните усилия са неприятна емоция от която страним. Когато пресмятаме наум уравнението и претеглим всички положителни и отрицателни емоции, заедно с тази на усилията, просто накрая избираме най-положителният вариант. Подобен фактор на количеството усилия е наличието на риск да не получим това, което искаме, което също ни повлиява на избора.

Готови ли сте сега за същинската манджа? Досега обяснявах, че всичко попада в някакво наше мисловно уравнение на положителни и отрицателни чувства. Ако решението е положително (ще има повече положителни емоции) - действаме. Ако не е - не действаме. Първото лошо нещо е, че в главата ни се въртят по няколко такива уравнения за всеки възможен избор в дадена ситуация, за да изберем най-положителният. Второто лошо нещо е, че за да си ги смятаме тия уравнения в главата, трябва да можем да претеглим емоциите (да им дадем някакви псевдоскаларни стойности), за да ги сметнем, а човекът прави грешки. Третото лошо нещо е, че за да си направим сметките ни коства усилия, което ни връща на момента, че това е лоша емоция и затова можем да откажем да положим тези усилия, да не си изчислим като хората нещата и да вземем грешно за нас самите решение. Четвъртото лошо нещо е, че емоциите ни са променливи.

А сега, де, можем ли да кажем кви точно решения взимаме - емоционални, премислени? Затова ни е по-лесно да се обосновем в дадена ситуация, отколкото да вадим общи изводи за себе си и решенията ни.

Една интерпретация от третото лошо нещо по-горе: когато те мързи да прецениш кво точно искаш, а бързаш да вземеш решение, наум си си направил последно някаква съмнителна сметка и избираш да действаш според нея. Някои хора в такъв момент ще кажат, че са се вслушали във вътрешния си неясен глас или интуиция. Неясен е, защото си направил някое по-просто съображение, не си си доуточнил някои неща, не ти се влагат усилия да го правиш и точка по въпроса.

Много хора пък говорят за развитата им интуиция, която им е безкрайно точна и услужлива. Сега ще дискриминирам набързо хората, които вярват в ясновидство и безграничните възможности на мозъчетата ни, като им преместя пъничките на съседната маса да си обсъждат на свобода небивалици. С други думи, ще си ползвам горната дефиниция за интуиция, а именно - неизяснена/несъзнателна преценка. Хората сме предразположени към това да се фокусираме върху положителните неща касаещи характера ни, а от друга страна - върху случайности (все пак и хороскопите трябва да се измислят на някакъв принцип). Така като познаят нещо интуитивно няколко пъти, забравят случаите, в които не са познавали и си приписват "точната интуиция" като черта на личността им. От друга страна женските списания галят нежните души с митове, че слабият пол е по-силно интуитивен и това, звучащо много хубаво за повечето девойки, веднага им се внедрява в мирогледа. За капак са убедени, че най-добре познават себе си, така че щом те твърдят нещо за особата си, значи е вярно, откъдето прословутата интуиция остава неоспорена. Разбира се, в тяхната мини-вселена.


Нападнах тезите, които не ми изнасят, но ако искате да намерите нещо наистина умно по въпроса за вземане на решения - има си такъв дял в психологията, има и български учебници на темата, които са интересно четиво. В психология на човека/психология на личността има повече за емоциите, а в психоанализата има достатъчно за менталните динамики.

На разни хора им беше интересно как работи мозъка, та пак ще препоръчам речите на Jeff Hawkins за справка с модерните изследвания в областта.



И да не забравя да отговоря:

а) Кое е по-добре да се използва при взимането на решения?
И двете са задължителни.

б) Способнили сме изобщо да вземем решение, да направим избор без емоциите ни да го повлияат?
Не.

в) Един човек от дискусията беше нарекъл емоциите субективни, а разума обективен. Съгласни ли сте?
Тя човешката обективност си е обречена на субективност.

г) Вие кое използвате по-често, когато взимате решения?
И двете

д) Възможно ли е приятелство между човек воден от емоциите си и човек воден от разума си?
Не мисля, че това е основен фактор.

[FuckedUp]

Fuck yes.

[x7aZzy]

Добре, що болдваш к'во е казала Екстази и какво аз?

За нея е това, за мен е другото, което мен ме навежда, че тя може би няма същата интуиция като моята, а аз моята си я приравнявам едва ли не до нещо магическо. Казвам "едва ли не", 'щото не я смятам за нещо магическо, но е толкова странно, когато вече знаеш нещо и остава само да ти се изпълни пред очите.

Интуицията се развива.
Не се раждаш с изострена интуиция.
Което значи, че тя зависи от опита, който си натрупал.
По- възрастните (опитните) хора вземат по- бързо решения, отговорите им идват на ум бързо, извършват действия без да се замислят.
Няма нищо свръхестествено. Натрупан опит ---> развита интуиция.

То и самата дума "интуиция" означава "to look inside", "to contemplate" - обмислям, планирам, размишлявам.
А не - "някакви вълшебни идеи падат от небето и аз съм специален, защото гласовете ми казват, че днес ще вали". Например.

[jghgh]

Не възприемам нещата така, супер обикновено е, а аз не съм обикновена.
Отделно има хора, които просто нямат интуиция и дори не знаят какво е това нещо, а не са повече или по-малко опитни от другите хора.
Интуицията си е интуиция.

Може да отиваш на ново място - нямаш опит преди и още преди да си стигнал знаеш че ще стане нещо кофти и действително се случват неприятни неща в последствие, като това дори не е предварителна настройка, "самосбъдващо се пророчество" и т.н.


Нещо като една ситуация с гаЖито: знам, че празнува с техните 25 години от брака им. Не знам къде празнува, как и т.н. Предполагам, че ще е масивно тържество. Въпреки всичко през цялото време получавам "факсове", че е в Дивака, някъде около мен и т.н. Естествено, пренебрегвам всичко това, казвайки си, че това не може да е така. Рационализирам. По-късно се оказва, че наистина е бил в Дивака с техните на скромна вечеря само 3мата. Аз тогава също бях в Дивака само че с колеги. Не стана много ясно в едно и също заведение ли сме били, ама не намирам за никак случайно, че съм си мислела ("мислела" не е правилната дума де), че и той е някъде наоколо, в Дивака с техните и че вечеря и то наистина да е било така. Просто не е случайно.

Има свръхестесвени неща - вярвам в това. Безкрайно ме дразни вечното оборване и рационализиране на хора, които не вярват, просто защото не изпитват същите неща.

[jghgh]

Накратко, интуицията е всяко усещане, което получа като възможна информация, но веднага отхвърлям. После ВИНАГИ се оказва, че не е трябвало да си заглушавам усещането с някакви мисли, рационализиране и т.н., а е трябвало да се доверя.
Доверя на вътрешното гласче - нищо че точно тази дума май яко ви дразни : D

[Chacho]

Просто не е случайно.

Хич.. А примерите, в които си си мислила нещо, но не се е случвало? Това, че се отдаваш на фантазията, че той е там и караш това да те зареди с някакви емоции и да ти поражда любопитство, не означава, че има нещо свръхестествено. Както и всички други свръхестествени измислици. Това, че другите хора усещат неща, които и ти, но гледат по друг начин на тях, не означава, че не са ги усещали. Просто не споделят ентусиазма за нещо различно и напудрено.


Много хора пък говорят за развитата им интуиция, която им е безкрайно точна и услужлива. Сега ще дискриминирам набързо хората, които вярват в ясновидство и безграничните възможности на мозъчетата ни, като им преместя пъничките на съседната маса да си обсъждат на свобода небивалици. С други думи, ще си ползвам горната дефиниция за интуиция, а именно - неизяснена/несъзнателна преценка. Хората сме предразположени към това да се фокусираме върху положителните неща касаещи характера ни, а от друга страна - върху случайности (все пак и хороскопите трябва да се измислят на някакъв принцип). Така като познаят нещо интуитивно няколко пъти, забравят случаите, в които не са познавали и си приписват "точната интуиция" като черта на личността им. От друга страна женските списания галят нежните души с митове, че слабият пол е по-силно интуитивен и това, звучащо много хубаво за повечето девойки, веднага им се внедрява в мирогледа. За капак са убедени, че най-добре познават себе си, така че щом те твърдят нещо за особата си, значи е вярно, откъдето прословутата интуиция остава неоспорена. Разбира се, в тяхната мини-вселена.

[jghgh]

А примерите, в които си си мислила нещо, но не се е случвало?

Ключовото е, че "мисля" не е правилната дума.
И когато съм си "мислила" (а се уговаряме, че интуиция и мисъл не са съвместими; не че си противоречат) нищо не съм грешала.

Постъпвам глупаво да се обяснявам, знам. Знам и че само хора с подобна интуиция биха ме разбрали и биха се съгласили с мен :>
Дори не става дума за наивна вяра в езотериката. Просто има неща, които не могат да се рационализират. Или ако се опиташ да го направиш, не предаваш точно същността им.

И не е нужно да си жена. Има и мъже суперинтуитивни. Аз си развивам телепатия с близките мъже до мен и прекалено често се случват странни неща, за да е случайно.
Не мисля че е и случайно някой на 500км от мен да усети, че не ми е добре и да ме пита на следващия ден от нищото вчера дали ми е имало нещо.

*Въздъхва*

Наистина знам, че няма смисъл да се обяснявам : (
Ти мислиш, че е въпрос на мини-вселена просто защото изобщо не познаваш това чувство.
Не е въпрос да се гордееш или хвалиш. Е, аз се чувствам горда, че винаги съм била много интуитивна и с вярна преценка в сравнение с обкръжението ми, но в случая се изтъквам минимално. А и както казах, прекалено често съм рационализирала "факсовете", не съм им обръщала внимание, не съм им вярвала, казвайки си: "Не може да е така" и измисляйки някакво по-логично обяснение, което после се е оборвало, та просто е кощунство да не си вярвам сега и оттук нататък.


В допълнение, поне при мен интуицията не е някаква константа - просто да си мисля нещо и то да става. Не е току-така. Рядко ще имам проблясък, но все едно е дошъл от някакво друго място, и кога ли не е бил верен... Не е някакво просто разсъждение и предикция въз основа на опит, размишления и елементарна логика, не е и нагласа.

[valdesbg]

Май Дъмбълдор е пропуснал да ти прати писмо и недоволстваш....

Хората са обикновени, космати, прости маймуни с пръчки, които се бият за банан. Разликата е че едни знаят как да си служат с пръчката, а други не знаят. Deal with it. Свръхестественото е птицечовка в Европа по времето на Великите Географски открития, кокосовия орех в света на ябълките, автомобила в света на впряговете.

[x7aZzy]

Това.

Това, че се отдаваш на фантазията, че той е там и караш това да те зареди с някакви емоции и да ти поражда любопитство, не означава, че има нещо свръхестествено. Както и всички други свръхестествени измислици. Това, че другите хора усещат неща, които и ти, но гледат по друг начин на тях, не означава, че не са ги усещали. Просто не споделят ентусиазма за нещо различно и напудрено.

jghgh, не твърдя, че интуицията може да се обясни. Поне не и логически.
Но зависи от опита.
То ако не беше така, тогава нямаше да имаме нужда от опит. Щяхме да се раждаме със свръхинтуиция и да разчитаме на нея. А не е така.

Глупаво е да твърдиш, че интуицията никога няма да те подведе.
Ще се повторя с Чачо - това, че аз например не смятам интуицията за свръхестествено, магическо явление, не означава, че я нямам.

[jghgh]

Не е това. Каква фантазия. Какво отдаване. Аз си избивам от главата това усещане, което в последствие се оказва вярно.
Много е лесно така - всичко е случайно, просто съвпадение. Като станат много съвпаденията как почваш да оправдаваш ситуациите?

Не мисля, че някой има суперинтуиция. При мен се появява рядко, но пък е вярна. Може опитът да има значение, но конкретния пример с Дивака не съм имала опит, че ще почувствам, че е в същото заведение и той ще се окаже в същото. Въпреки че бях настрояна, че е на мега пищно пранзненство по повод годишнината на родителите си, щото дни по-рано ми е обяснявал, че ще ходи "на празник", а не "просто ще вечеряме някъде". Тази ситуация как да я обвържа с опита? Имам и други такива.
Не че генерално не е обвързан с интуицията, но не винаги със сигурност.

А където каза за свръхинтуицията, то нямаше да е интересно да имаме свръх-, затова се появява от време на време и поне в моя случай не е част от всички други случаи, когато съм си мислила нещо, а особено усещане, по-различно от останалите. Което, както казах, често пренебрегвам, а не е трябвало.



edit: Помислих малко. Конкретно за случая с Дивака може би наистина сте прави. И все пак е странно точно тая мисъл да ми дойде наум - сми', че може да е в същото заведение на вечеря с техните. Като някаква далечна асоциация. Нз. :< Ще се опитам да помисля и над вашите гл. точки