а) Кое е по-добре да се използва при взимането на решения? - Аз винаги си давам много хубави и разумни съвети и никога не ги спазвам. Гледам да има баланс, но като цяло си се водя от вътрешното гласче. Хубавото е, че то е емоционално в граници.

б) Способнили сме изобщо да вземем решение, да направим избор без емоциите ни да го повлияат? - При мен не се е случвало. Всичките ми избори, правени от разума са ужасни. Ще дам пример: Преди няколко години с най-добрия ми приятел имахме 8-месечна връзка. Разделихме се по негово желание и аз бях доста тъжна от това. Разумът (+ цяла сюрия хора, начело с майка ми) бяха на мнение, че не трябва да оставаме приятели и трябва максимално да го избягвам, за да се отърся от историята и да се излекувам на спокойствие. Послушах ги и се отделих в друга компания. Честно си казвам, че бяха 7те дена, които влизат в топ 3 на най-ужасните ми седмици въобще. Накрая след 300 зора си казах: "Майната му. Като ми е близък тоя човек и ми трябва, значи е така. Да си гледа работата разума." Останахме си най-добри приятели и до ден днешен сме. Без задни мисли.

в) Един човек от дискусията беше нарекъл емоциите субективни, а разума обективен. Съгласни ли сте? - Никак. Има много неща, които душичката ти знае, че искаш, а мозъкът преценява: Не. Понякога е добре да си направиш неутрално мнение.
г) Вие кое използвате по-често, когато взимате решения? Аз си казах. Все пак се старая максимално да осмислям нещата.

д) Възможно ли е приятелство между човек воден от емоциите си и човек воден от разума си? Да, според мен нищо не пречи. Разумният ще уравновесява положението, а емоционалният ще пали искрата. Това същото приятелство, за което споменах нагоре, е точно такова. Аз съм много по-чувствителна, а той е зверски непукист. Когато си набия филм ме сваля на земята за отрицателно време. Когато има нужда от съвет, винаги чува това, което е искал да се случи дори да не си го е признавал.