а) Кое е по-добре да се използва при взимането на решения?
Разумът е по-добрия избор. Ако става въпрос за даден човек, към който имаш чувства, емоциите също трябва да се включат, но за да прецени разумът какви мерки и действия да предприеме.

б) Способнили сме изобщо да вземем решение, да направим избор без емоциите ни да го повлияат?
Да, всеки е способен, е поне повечето. Аз съм способен. Колкото и емоции да има, мога да ги затворя вътре в себе си(естествено това не е хубаво). Понякога съм склонен също така да пусна чувствата на свобода, ако съм сигурен, че резултата ще е по-добър. Да ви дам пример, с който много роми в българия си взимат парите. Отиват в социалните, молят се, молят се и ако не им отпуснат, изкарват емоциите си на свобода и съответно, ако работника също е емоционален човек, не им прави проблем повече. А това започна да се случва не само при циганите, а и при БЪЛГАРИТЕ! (това е друга тема, няма да я отварям)

в) Един човек от дискусията беше нарекъл емоциите субективни, а разума обективен. Съгласни ли сте?
Може да се каже.

г) Вие кое използвате по-често, когато взимате решения?
Зависи от ситуацията, както при примера по-горе. А и с което и да взема решение, чувствата ми не бълват изведнъж, че да не мога да им се доверя.

д) Възможно ли е приятелство между човек воден от емоциите си и човек воден от разума си?
Да, възможно е, имам такъв приятел(воден от емоции) с една негова любов и хич не ми е лесно, имам чувството вече, че съм наказан. Не спира да се оплаква, после не иска да се бори за нея, после не спира да мисли за нея, а не предприема нищо и т.н. И всичкото си го излива на мен, защото знае, че мога да го разбера и да му дам правилния съвет. С времето се свиква, стига да нямаш много такива приятели