Зависи колко лесно се засягате. Най-добрия ми приятел е точно непукист, воден 99.9% от разум. Понякога цепи неща, които звучат сурово, но е успявал да ме обиди наистина 2-3 пъти макс за приятелство от 5-6 години. Аз обичам понякога да ме свалят от идиотските облаци и да ми казват как седят нещата наистина. Емоциите понякога замъгляват съзнанието дори то самото да е изплетено от тях.
Впрочем сълзлив и чувствителен са 2 различни неща. Един филмиран нон стоп човек с мега ревлива душа няма как да е приятел с някой по-спокоен и твърд характер, да. Аз съм емоционално същество и все пак такива хора ми лазят по нервите.
Под емоционален аз разбирам човек, който държи да е в мир със себе си и понякога този мир е неправилният такъв. Ако много се скарам с някой истински близък човек, например, болна, с температура и като цяло зле, в дъжд, ще ида до тях да говоря с него, за да си успокоя съзнанието. Най-добрият ми приятел ще си седне на топло, ще се наспи, оставяйки първоначалния яд да отмине и после ще говори в нормални обстоятелства. Разказвам реални ситуации. Разликата не е толкова ужасно фрапантна, в малките неща е.
Разумните хора не са задължително студени такива. Може да не ме намачква с обич, лигавщини и да не ми прави излияния за искрено приятелство, но проимам ли нужда от помощ, ще реагира преди да съм поискала и то с неща, които ще са ми от полза. Хубаво е приятелите ти да знаят какво ти трябва. Повечето рандом близки хора кимат състрадателно с глава и те "изслушват". Истинските, най-истинските приятели реагират адекватно и без излишни драми.
Та да, мисля, че такова приятелство спокойно може да го бъде и то много хубаво.