Цитирай Първоначално написано от DisappointedDreamer Виж мнението
Това "усещане" с какво име наричаш?
Вярваш или не, от четенето на нейни коментари и изграждането на нейната "форумна персона", ако искаш го наречи, съм си изградил представа за нейни ответни мнения. База данни, примерно (доста пресилено, но така ще го нарека)? Обосновавам се на прочетени мнения.
Примерно, нямаше да си имам идея в каква посока щеше да се развие "спора", ако бях започнал спора с новорегистриран потребител. Нямаше въобще да се занимавам.

Цитирай Първоначално написано от marilyn Виж мнението
Това просто е някакъв глупав пример, който ми хрумна. Не ми е била идеята, че 'интуицията ми чак пък и пари ми носи'. Просто усещаш едно вътрешно гласче.. тя Пантерка го каза. Няма да се занимавам да споря с тебе... щото ме мързи.
Т'ва за парите беше смехотворно, не непременно буквално. Няма смисъл да спориш с мене. Безсмислено е. Няма да ми промениш мнението.

Цитирай Първоначално написано от PinkPan7her Виж мнението
Приравняваш процесите в човешкия мозък до нещо "просто". Просто е искала? Да, ама не? Защо е искала?
Айде бе, логичния с голямата уста, чакам да ми кажеш как така ПРОСТО е искала? Нъцки.

Обясни ми следното: Пловдивчанин отива в София да търси определен магазин. Хваща автобус, за който знае, че отива в определен квартал, но си няма идея къде да слезе. Слиза от автобуса, не гледа имената на улиците и решава да се полута малко докато открие магазина. Тръгва по супер рандъм улица, завива в едната посока без явна причина и изведнъж - опа - магазинът пред него. БЕЗ да гледа имена на улици. БЕЗ да пита никого. Как го знае? М?
Случайност? Сигурно. Но тази случайност нямаше да се случи, ако той не беше послушал интуицията си.

Много ти знае балалайката, ама си гола вода. Същите като тия от моя клас, които нито приемат теорията за създаването на земята от черна материя или струпване на небесни тела, нито могат да дадат друга, ама "нямало такава глупост", земята ПРОСТО си съществувала. Пхахаха!
Много ясно, че ПРОСТО е искала. Кое не разбираш (к’во въобще „очаквам” да се разберем)? Имала е 2 опции - ляв и десен тротоар. За к'во трябва да има нещо ТОЛКОВА сложно в един прост избор по кой тротоар ще вървиш? Безсмислено е да ме питаш "Защо е искала?" Ти си го обясняваш с интуиция. Аз да не съм бил при нея и не мога да й чета мислите, та да знам що точно е решила да върви по десния? Т'ва е въпрос без отговор. Не чета шибани мисли. Може да е вървяла множество пъти по десния или пък да й е по-удобен? Бахти въпроса.

Доста малоумен пример. Разочарован съм.

Пловдивчанин отива в София да търси определен магазин.
Хваща автобус, за който знае, че отива в определен квартал, но си няма идея къде да слезе. - Пита шофьора. Близко е до акъла, или ще ми кажеш, че е автобус, който се кара сам? И няма как да ми кажеш, че шофьора СЛУЧАЙНО си нямал идея, защото няма как да стане. Длъжен е.
Слиза от автобуса, не гледа имената на улиците и решава да се полута малко докато открие магазина.
Тръгва по супер рандъм улица, завива в едната посока без явна причина и изведнъж - опа - магазинът пред него. -
БЕЗ да гледа имена на улици.
БЕЗ да пита никого.
Как го знае? М?
Случайност? Сигурно. Но тази случайност нямаше да се случи, ако той не беше послушал интуицията си. - т.е. за тебе няма „чисто” случайни неща? Т'ва няма логика. Всичко случайно е интуиция? Както и да е.
И още нещо за идиотския ти пример. Има хиляда възможности за отговор на твоя "пример". Примерно, живеем в 21 век, тоя толкова ли не може да се подготви преди да търси "ОПРЕДЕЛЕН МАГАЗИН" в ДРУГ ГРАД. Не пита хора и не гледал имена на улици? За хората - окей, може да не е видял никой, но това е наистина малко вероятно, ама за какво не е гледал имената на улиците? Да се прави на мъж ли? К'во?
За твоя пример няма ЛОГИЧЕСКО обяснение. Ако за теб интуицията е логичното обяснение, за мен това са пълни глупости, заедно с примера ти.

Радвам се, че се опитваш да ме сравняваш с някакви индивиди по даден въпрос без дори да си ми чула мнението. Не мисля и да се обяснявам. Мисли каквото искаш.

Не мисля да пиша повече, само ще чета. Вярвайте си във „вътрешните гласчета” и „слушайте сърцата си”. Успех с начинанията.