Emotion vs Reason

[Niakoitam]

Та. Дискутирахме днеска една тема - емоциите/чувствата срещу разума. Не малко пъти сме чували/чели израза "сърцето ми казва едно, разума ми ми диктува друго" в този раздел от различни потребители. Имам няколко въпроса:

а) Кое е по-добре да се използва при взимането на решения?

б) Способнили сме изобщо да вземем решение, да направим избор без емоциите ни да го повлияат?

в) Един човек от дискусията беше нарекъл емоциите субективни, а разума обективен. Съгласни ли сте?

г) Вие кое използвате по-често, когато взимате решения?

д) Възможно ли е приятелство между човек воден от емоциите си и човек воден от разума си?

Очаквам вашите отговори.

a) И двете трябва да се комбинират. Човек, който използва единствено разумът си вече не е човек. Той се превръща в един безчувствен робот,просто една бездушевна машина.Той не е щастлив или поне не напълно колкото и да се самоубеждава и самозаблуждава.Филма Еквалибриум наистина е доста показателен.Човек, който се отдава единствено на нетрезвата емоция се превръща в едно емоционално зомби.Става просто човек воден от инстинкти.Превръща се просто в едно животно.Добър пример за това са например обявалите се за националисти с лозунгите от рода на "Турците под ножа и циганите на сапун" изключили като опция мозъка си и го прехвърлили на разни техни лидери, който на базата на техните силни емоции владеят съзнанието им. Вместо дадените господа да се чукнат по емоционалните глави и да си кажат" "Абе какво правим ние,какво ни карат да правим.Те ни превръщат в една глупава маса.Та това може да доведе до още повече последици за нас и нашите деца в бъдеще". Да осъзнаят че лошото води към по-лошо и ако те не прекъснат веригата няма кой, че е по-добре да не дават поводи да се удебелява.Идентична е и ситуацията с уличните кучета например.Да уточня че мен ме е страг от кучена,но...хайде да избием всички улични кучета и да избиваме и да избиваме и да избиваме.Вместо да се погледне разумно на проблема.Откъде идват тези кучета от гората или от дворовете и строителните обекти на хората и да се вземат съответните мерки това да не става. Та както казах.Разумът и емоциите.Едното те защитава от това да се превърнеш в машина..може би за пари или за нещо друго, а другото в безмозъчно животно живеещо според законите на джунглата.
б) Не. Повечето хора не са способни да се абстрахират напълно от емоциите си. Това го доказват и изследваният с детектор на лъжата. Може би по-малко от 3% от хората по света могат да го излъжат, а неговите резултати идват от измерване на потене, пулс,сърдечен ритъм и т.н. все неща, който са породени от емоцията.Колкото и трезво да мисли човек той възприема света според своя мироглед, породен от живота му и нещата,който са му се случили в него т.е до-голяма степен емоциите формулират разума на даденият човек постоянно.
в)Не. Всичко в нашият свят е субективно и зависи единствено от гледната точка на даден човек без значение дали ще се отнася за емоции и разум или за красота, интелектект,успех в живота, щастие и т.н.
г) Старая се да е разума, но емоционалната ми същност не винаги го позволява.Зависи от условията, за какво точно се отнася, за кой и също в какво настроение съм в даденият момент.Често понякога като че ли в мен се борят два или повече характера и като изреагирам по остро или се взема по-насериозно след това се питам: "Ами ако го бях приел по спокойно или на бъзик и не се бях взел толкова на сериозно в ситуацията какво щеше да стане тогава" и обратното. Понякога дори ми се иска да можех да пробвам всичките варианти и да продължа живота си напред, след като се получи най-добре,но уви не става.Живота е един и на 100% идентични ситуации с абсолютно същите хора няма.Реагираш както реагираш и продължаваш напред след това като последиците са си напълно за твоя сметка.Връщане назад за добро или лошо няма.
д)Смятам че е напълно възможно ако двамата са толерантни един към друг,държат на другият и се стараят да разбират позициите му.Често по-разумният може да бъде силно раздразнен в разни ситуации, а пък по-емоционалният да се почувства силно обиден от поведението и неразбирането им,но както се казва има ли желание има и начин.Ако се харесват като личности ще намерят как да правят компромиси за да се избягват спорните ситуации.