Emotion vs Reason

[jghgh]

А примерите, в които си си мислила нещо, но не се е случвало?

Ключовото е, че "мисля" не е правилната дума.
И когато съм си "мислила" (а се уговаряме, че интуиция и мисъл не са съвместими; не че си противоречат) нищо не съм грешала.

Постъпвам глупаво да се обяснявам, знам. Знам и че само хора с подобна интуиция биха ме разбрали и биха се съгласили с мен :>
Дори не става дума за наивна вяра в езотериката. Просто има неща, които не могат да се рационализират. Или ако се опиташ да го направиш, не предаваш точно същността им.

И не е нужно да си жена. Има и мъже суперинтуитивни. Аз си развивам телепатия с близките мъже до мен и прекалено често се случват странни неща, за да е случайно.
Не мисля че е и случайно някой на 500км от мен да усети, че не ми е добре и да ме пита на следващия ден от нищото вчера дали ми е имало нещо.

*Въздъхва*

Наистина знам, че няма смисъл да се обяснявам : (
Ти мислиш, че е въпрос на мини-вселена просто защото изобщо не познаваш това чувство.
Не е въпрос да се гордееш или хвалиш. Е, аз се чувствам горда, че винаги съм била много интуитивна и с вярна преценка в сравнение с обкръжението ми, но в случая се изтъквам минимално. А и както казах, прекалено често съм рационализирала "факсовете", не съм им обръщала внимание, не съм им вярвала, казвайки си: "Не може да е така" и измисляйки някакво по-логично обяснение, което после се е оборвало, та просто е кощунство да не си вярвам сега и оттук нататък.


В допълнение, поне при мен интуицията не е някаква константа - просто да си мисля нещо и то да става. Не е току-така. Рядко ще имам проблясък, но все едно е дошъл от някакво друго място, и кога ли не е бил верен... Не е някакво просто разсъждение и предикция въз основа на опит, размишления и елементарна логика, не е и нагласа.