Големия прас, че си сам някъде. Първо, че едва ли си единствения. Второ, че хората и да са много дребнави, едва ли си им приоритетът на вечерта, че все с теб да се занимават. Един бизнесмен никак не му дреме дали имаш гадже/брак/куца баба. Кой да е работодател се интересува от това дали си добър/а. В интерес на истината един самоуверен човек, който се усмихва и се забавлява добре и без "половинка", прави адски добро впечатление. Виж, ако да преодолееш факта, че нямаш гадже е нещо катастрофално и седиш намусено, и в явна депресия в някой ъгъл, ок. Това, обаче, наистина е жалко.

Радослав каза нещо много вярно, за което си помислих снощи като видях темата и ми стана смешно. В България градовете не са кой знае колко големи. Какво става, ако си представил/а своя съпруг/а и след няколко дена на друго събиране друг/а го/я представи? Или пък след 5 месеца (да кажем) си хванеш истинско гадже, а шефа реши, че иска да ви покани с мъжа ти на ново събиране, какво? Ще кажеш: "Мило, сори, че няма да те взема, но си имам компаньон за такива случаи." Или пък: "Шефе, разведох се и се сгаджосах наново, тъй че ако си си харесал Николай, опа. Сега е Андрей на ход."

Според мен излезе ли такава история, ще е адски унизително. Хиляда пъти предпочитам да ида сама, ако ще и на романтичен круиз из Венеция с колектива, отколкото да ме хванат, че съм наела някой, за да си вдигам егото и да не ме е срам от нещо толкова нормално и естествено като това да съм сама.

ПП. Що се отнася да работя това... Ако бях необвързана и идеше реч за актьорска игра без секс, що не. Друг си харчи парите за глупости. В сегашното ми положение е абсурд.