Не отричам, че бях и продължавам всъщност да съм доста предубедена към идеята да заговарям първа даден мъж, пък дори и да ми е дал всички възможни индикации, че има интерес. И то не заради друго, ами именно 'щото ми се създава впечатление, че не е никакъв мъж, щом не взема това, което иска.
Със сегашния ми приятел се опитвам да се лъжа(че и да го излъжа и него), че ако не съм била аз, нямаше да сме заедно, но не е така, определено. Единственото, което направих, беше след запознанството ни в обща компания, да го потърся след няколко седмици и да му опресня паметта коя съм(не че беше нужно, защото още в самото начало си личеше, че има интерес). Да не говорим, че ситуацията беше допълнително усложнена по това време, та когато разбра, че не само го търся, ами и съм предпочела компанията му пред нечия друга, се задейства моментално и оттогава май не е спирал.
Такива мъже обичам, така са ме възпитавали просто. Не е грешно да заговориш даден мъж, ако ти харесва, никъде не е казано, че само мъжете трябва да правят първата крачка, важното е обаче първата крачка да не се превърне във втора, трета, да носиш цялата връзка на гърба си.
Умният мъж разбира от много малко, едно "Здравей" и непринуден разговор са достатъчно ясен сигнал, че проявяваш интерес към него и след това той трябва да поеме нещата в свои ръце. Тези, които не го правят, или чисто и просто нямат никакъв интерес, или са толкова смотани, че не си струва да се занимаваш.