Любовно отмъщение?!

[jghgh]

Изключително е отчаяно, че за три години не си успяла да си намериш истинска тръпка, която не просто да отклони вниманието от въпросния, но и напълно да го изтрие от съзнанието ти.

Не четох темата бтв, но тоя коментар ме изкърти.
По принцип да ревеш за някого 3 години е жалко - yeah it is. И най-вече е пълна загуба на време.

Обаче не се намира ей така тръпка - истинска! Такава, която да изтрие от съзнанието всичко минало.
Човек не се влюбва, защото така си е решил.. Просто в един момент среща подходящия човек, от когото краката омекват, коремът се вълнува и разни други клишета.

Всичко останало - като например да забравиш някого - навярно може да се контролира. Дисциплина, заетост - има някви врътки.
Но да си намериш тръпка не става ей така.. не го вярвам


EDIT: Прочетох и темата. Е, няма какво да направиш. Ако някой те иска, прави всичко възможно да те получи. Нещата са шибано простички. И няма да спра никога да твърдя, че гарантът за мъжката любов е инициативността. Тук ако някой мъж се намеси да каже да/не, ще заспя по-спокойно.
Наложи си желязна вода.

И, Психопат, виновен е и той, че я разиграва. Като не я иска да не я целува.