Да продължим напред след смъртта на съпруга/та или не?

[tori]

Ами имам две приятелки, които останаха без бащи. Едната преди 2 години и отгоре, а другата го загуби преди година и половина. Майката на едната от тях наскоро е излязла на среща с някакъв мъж. Дъщерята не го харесва и го храни пред нас на училище, кара се с майка си и плаче. Другата пък иска майка й да си намери втори мъж ама жената не иска или може би не го е намерила за момента, та си седи самичка още.
Според вас как би се отразило това на децата от първия брак - по-скоро положително или пък не? Ако ви се случи на вас (не дай си Боже), вие как щяхте да се чувствате и какво щяхте да направите? Въобще поставете се на мястото и на двете страни, ще ми е интересно да разбера какво мислите.

[Chacho]

Няколко години след като тате почина, мама си намери приятел. Когато ми каза си спомням, че ми стана адски неприятно, но и същевременно се зарадвах за нея. Като знам през какво премина и колко самотна беше, всичко бих приел, за се съвземе. Син съм й, но всеки има нужда от партньор, особено когато си на възраст и гледаш деца. В момента, в който ми съобщи новината, осъзнах, че просто аз този човек никога няма да мога да го възприема като баща, какъвто и да е като личност. Летяха ми разни мисли из главата за паметта на баща ми, за морал и за мен самия. Мисля, че взех правилното решение. Реших, че ако дори поиска от мен да съм безкрайно дружелюбен и разбирателен към него, ще бъда. Ако не се съобразявам с майка си, тогава с кого? Просто любов не мога да си насадя и сметнах, че е най-добре да не се преструвам. И за мен, и за нея, и за него щеше да е най-добре. Е, всъщност си представях по-свестен човек от него, а като се запознахме ми беше крайно антипатичен. Без предразсъдъци, дори без да го сравнявам с тате, беше някъв тип, който грам не ми допадаше като човек. Въпреки всичко мисълта за майка ми ме мотивира да дам всичко от себе си и съм се държал подобаващо. Не съм инвестирал много във взаимоотношенията ни, но не съм бил в тежест на никого от двамата. Малко по-късно се разделиха, просто не им се получи.


На майка още и е много тежко, психически я смазва тая самота. Няма да си кривя душата, неописуемо противно ми е да слушам как има нужда от друг човек, с кого е разговаряла, с кого се е виждала, какви точно взаимоотношения имат, каква нагласа и чувства. Но ако си позволя да го разкрия това пред нея, няма да посмея да се погледна повече в огледалото до края на живота си. Не стига, че като всяко друго дете, съм й грижа на главата и й нося проблеми; не стига, че е станала в пъти по-мрачен човек от преди, да взема и моя егоизъм да й натреса, просто ще я довърши.


Не искам да засягам ничии чувства с това, но болката на детето няма нищо общо с болката на родителя в този случай. Грозно е да се измерват тези неща, на мен все още ми е камък на сърцето, но всеки път като се замисля майка през какво е минала, тръпки ме побиват. Децата сме крехки и може да ни се отрази зле такова нещастие, но сили могат да се намерят, за да се справи човек. Мисля, че по-правилно не съм постъпвал в живота си, а именно да си охладя малко чувствата и да не мисля само за себе си.


На мястото на приятелките ти не бих правил нищо по собствена инициатива. Първата, която не се спогажда с втория мъж на майка си, е редно да помисли колко точно е длъжна на майка си, че се е появила на този свят и да си преглътне егото. Не е в приятно положение, но не е и много специална, за да прави фасони. Втората разбирам, че се старае от обич и загриженост, но нека не насилва нищо. Може да говори с майка си, нека й помага при всяка нужда от помощ, но ако жената няма желание да се обвързва с някого, е редно да си отдъхне и да си събере мислите. Може и години да й отнеме това нещо. Когато пожелае, сама ще прояви инициатива.



Последното, което ще допълня, е това, което мама е споделяла за последната си връзка. Каза, че допреди това е била психически в абсолютна черна дупка. Макар и тя самата да не е приемала този мъж ни най-малко за заместител на баща ми, тази връзка й е помогнала малко, за да стъпи на краката си. Бил съм до нея през цялото време, но нито деца, нито близки могат да дадат това, което може половинката да даде. Вярва, че това не е било случайно и се е случило в най-подходящия момент, точно преди крах. Радвам се, че не й отнех това.


Чудех се много дали да пиша, тези неща много рядко ги споделям, но разбирам през какво минават приятелките ти. Дано скоро се наредят нещата при тях, сигурен съм, че ще намерят отговорите, които търсят.

[bitchwolf]

Ми аз съм мн за мама да си намери мъж. И си намери един преди мн време. Супер отношения си направихме, аз се държах добре, той също, но също така искаше да заживее с нас, а майка заради мен не пожела, въпреки че аз й казах, че нямам против нищо, което я прави щастлива. С времето той се оказа задник и тя го остави. Майките имат шесто чувство за тия неща.

[valdesbg]

Смъртта на партньора не и не би трябвало да е пречка да продължиш живота си, и да си намериш друг партньор. Нищо лошо, неморално или неестествено няма.

За мен не би имало проблем да се оженя повторно ако съпругата ми почине.

Бил съм в ситуацията майка ми да си намери друг мъж, вместо баща ми. Казах - нямам против, ако това е което искаш ок. Ще се държа добре, ще си общуваме, но не очаквай да го приема за баща или заместник на такъв. Няма да ти преча с нищо.

Отново за мен няма проблем ако не ми бива наложено да го приемам като еди какъв си. Ако той се държи добре и е свестен ще бъде приет като член на семейството, което мисля че е целта на занятието.

[DisappointedDreamer]

Имам съученичка загубила майка си. Починала е след като е родила близнаци, брат и сестра на съученичката ми. Баща и, 15 години по-късно, все още не може да го преживее. И го разбирам напълно. Независимо кой намериш, никога няма да можеш да го обичаш по същия начин като този, който си изгубил. Липсват ти малки неща от характера му/и, ежедневието с него/нея. Баща и е излизал с други, харесвал е други, но никога не е успявал да се задържи с тях, просто защото те не са били нея и на него му е било тъжно.

Нз. Мъчно ми е. Аз не бих могла да се омъжа повторно. Дори да обичам би ми било трудно. Сигурно бих замаскирала тъгата си и чувството за изгубеност с пътуване, книги, развлечения и нови запознанства, но вътрешно ще представлявам система от развалящи се органи.

Ъх, звуча като Щрудел :/

[kalpazanka]

Надали ще сключа втори брак. Втриса ме от самата мисъл.

За родителите- да са ми живи и здрави. Няма да коментирам нищо.

[Azoria]

Зависи на какъв етап от живота си загубиш спътника си. Ако си млад и има още през какво да преминаваш - хубаво е да не си сам. Може би ще трябва да минат години докато се почувстваш готов да направиш тази стъпка отново, с някой друг. Докато се нагласиш психически, докато преодолееш страха, че нов човек би заличил стария. Предполагам,че този страх съществува при всички, загубили любимия човек..

[tori]

Благодаря на всички ви за отговорите. По тази тема явно имаме сходни мнения. Особено на Чачо за отделеното време да пише такъв дълъг пост.
Ако аз съм в ролята на скърбящия, не знам, може би не бих. Както каза Дриймърката, би ми било твърде трудно. Трудничко се нагаждам с хората. Но ако аз съм починалия, бих искала мъжа ми да си намери друга. Все пак трябва да му е опора, да го кара да се усмихва, да му помага с доотглеждането на децата/детето ни. Би било много егоистично от моя страна да не искам друга да заема мястото ми, най-малкото защото не съм незаменима. При положение като точно тези приятелки, споменати по-горе, няма да имам нищо против някой от родителите ми да си намери втора половинка. Стига само да не ми се насажда идеята, че ще замени починалия родител.

[ShtrudeL]

*Мнението на Чачо.*
This.

А аз не си представям, че ще мога да се омъжа втори път, ако най-скъпия ми човек си отиде много по-рано от мен. Сигурно ще се срина тотално. Дори съм си мислила, че ако остарея с някой и той си отиде преди мен, ще искам да ме приспят като куче в същия момент..
Знам какво е да плачеш толкова много за някой, че да не можеш да си поемеш дъх. И то не за кой да е 'Някой' а за най-най-скъпия ти човек. (не говоря за ъъ любовен партньор)

[Violenza]

За щастие и двамата ми родители са живи, но са разведени от много години, така че при мен не важи описаната ситуация.
Ако аз загубя съпруг не знам дали бих могла да се омъжа втори път. Ще ми трябва доста време да преживея мъката, да свикна с мисълта за загубата и т.н. Нямам идея как ще ме завърти живота и с какви хора ще ме срещне. Но не виждам нищо лошо в "продължаването напред" след време.

[LadyDi]

*Мнението на Чачо.*
This.

Дам. Не знам дали може да се каже по-добре, но аз нали съм на всяко гърне мерудията, не мога да пропусна шанс да се изявя
Дори не желая да си помисля какво бих сторила, ако изгубя партньора си. Това е дилема, пред която се надявам никога в живота си да не се изправям.
*чука на дърво*

Но във всеки случай. Човек не е създаден, за да бъде сам. И функционира по-добре в двойка. В този ред на мисли, няма нищо лошо след загубата на съпруг/а да си намериш друг партньор. Естествено, това зависи от теб самия. Такава загуба не се преживява, просто се свиква с нея. И когато се научиш да живееш с нея, можеш да се отвориш за друг. И ако имаш деца, е много важно да им дадеш да разберат, че този друг човек в никой случай не е "заместител" на изгубения родител. Той не може и няма как да бъде баща/майка за детето и е важно детето да го знае. От там нататък, дали ще развият някакви приятелски отношения зависи и от тримата. Всичко е въпрос на толерантност към нуждите и щастието на другия - на детето към родителя и на родителя към детето. Родителят трябва да знае, че вече не е сам и трябва да се съобрази с детето, а детето трябва да знае, че няма право да изисква от родителя си да остане сам заради себе си.

[fenkaaa]

Не мога да си го представя,защото не съм попадала в такава ситуация,а и не мога да си представя майка ми с друг мъж,освен баща ми.Но предполагам,че няма да искам такова нещо за нея,нито за мен.

[TROLLDADLOLCAKE]

Аз също загубих баща си преди 7 години , заради "лекарска грешка" ! Честно казано в началото , когато майка ми започна да излиза с други , се ядосвах адски много , дори в един от случаите се стигна до там че се сбих с един неин . Може би причината да се дразня беше , че бях твърде малък за да разсъдя , че всеки човек има нужда от половинка , с която да споделя , обсъжда и т.н. Години по - късно (сега) вече съм окей с това че майка ми може да си има приятел и нямам нищо против , стига да не влиза вкъщи , защото тази къща си беше на баща ми и те нямат работа тук.Просто на приятелката ти и трябва време за да осъзнае и да свикне с факта че може да си има втори "баща" ! А и в някой случаи втория е свестен човек и дори помага на "доведените" си деца !

[bitchwolf]

И изобщо не е нужно да наричаме втория "тате". Аз не бих могла поне. Предполагам, че и човека отсреща не би го очаквал. Просто..всеки заслужава щастие. В крайна сметка ние-децата един ден ще станем самостоятелни, ще живеем отделно с нашите половинки. Изобщо няма да е честно родителя да си остане сам до края на живота, защото в пубертета сме имали претенции. *Сам-без сродна душица, половинка с която да споделя годините. В това не се включват роднини, деца и приятели.*

[anonymous708973]

стига да не влиза вкъщи , защото тази къща си беше на баща ми

Не че нещо, ама ти какъв си, че да казваш на майка си кого ще води вкъщи?!
Лиготия.

[TROLLDADLOLCAKE]

Не че нещо, ама ти какъв си, че да казваш на майка си кого ще води вкъщи?!
Лиготия.

Това е къщата на баща ми и майка му си е все още тук (баба ми) , майка ми черно на бяло няма нищо в тази къща . Така че не мисля че някакъв си сульо има право да влиза в къщата , да допълня преписана е на мен , достатъчно ли ти е ? Сестра ми е на моето мнение , баба ми също !

[LadyDi]

Това е къщата на баща ми и майка му си е все още тук (баба ми) , майка ми черно на бяло няма нищо в тази къща . Така че не мисля че някакъв си сульо има право да влиза в къщата , да допълня преписана е на мен , достатъчно ли ти е ? Сестра ми е на моето мнение , баба ми също !

Как е преписана на теб? Баща ти е оставил завещание ли?

[anonymous708973]

Вчерашен льольо ще казва на майка си кого да води в къщата. Докато баща ти е бачкал, кой е въртял домакинството, бе?
Тая къща нямаше да е дом, ако майка ти не беше дала своя принос. Така че имай малко уважение.

О, и само да те светна, че в България имуществото на починалия се дели на 2. Едната част е на съпругата, другата се разпределя между децата. Това значи, че на практика домът ви като имот принадлежи на майка ти.

[TROLLDADLOLCAKE]

Как е преписана на теб? Баща ти е оставил завещание ли?

Не . Наследниците (семейството ми) (леля,баба) направиха първо някакво палномощно после през нотариуси и т.н .. но докато не навърша 18 нямам право да я продавам евентуално!Макар че не съм с такива намерения , защото къщата си ми харесва много.

[LadyDi]

Не си помисляй, че се заяждам. Стана ми любопитно.
Как лишиха майка ти от полагащия ѝ се дял като съпруга?

[TROLLDADLOLCAKE]

Вчерашен льольо ще казва на майка си кого да води в къщата. Докато баща ти е бачкал, кой е въртял домакинството, бе?
Тая къща нямаше да е дом, ако майка ти не беше дала своя принос. Така че имай малко уважение.

О, и само да те светна, че в България имуществото на починалия се дели на 2. Едната част е на съпругата, другата се разпределя между децата. Това значи, че на практика домът ви като имот принадлежи на майка ти.

Първо госпожо "АЗЗНАМВСИЧКОЧУКСЪММАМОЯМ� �АРКЕТ" , не ме познаваш и не познаваш майка ми за да казваш , какво е направила и какво не ! Второ прочети ми по - горния пост и ще видиш , че няма ! Трето - ти като си толкова голяма и разбираща , прави каквото искаш и аз ще си правя каквото искам , не мисля че си НЯКОЯ за да ми казваш , по скоро си никоя за мен !

[TROLLDADLOLCAKE]

Не си помисляй, че се заяждам. Стана ми любопитно.
Как лишиха майка ти от полагащия ѝ се дял като съпруга?

Майка ми също подписа , дълга история .. и много пари се хвърлиха ако трябва да съм честен.Както и да е , стига съм спамил темата :* !

[jghgh]

Не знам дали спамиш темата, ама позволи на майка ти да бъде щастлива.

[anonymous708973]

Не . Наследниците (семейството ми) (леля,баба) направиха първо някакво палномощно после през нотариуси и т.н .. но докато не навърша 18 нямам право да я продавам евентуално!Макар че не съм с такива намерения , защото къщата си ми харесва много.

Нямаш право да продаваш СВОЯ дял до навършване на 18. Но дяловете на майка ти и на сестра ти не можеш да ги продаваш, ако ще гъза да си скъсаш. Твоят дял е 1/4.

Спшрам и аз.

[Violenza]

*само вмъквам, че е абсолютно възможно всичко да се води на негово име*