Имам съученичка загубила майка си. Починала е след като е родила близнаци, брат и сестра на съученичката ми. Баща и, 15 години по-късно, все още не може да го преживее. И го разбирам напълно. Независимо кой намериш, никога няма да можеш да го обичаш по същия начин като този, който си изгубил. Липсват ти малки неща от характера му/и, ежедневието с него/нея. Баща и е излизал с други, харесвал е други, но никога не е успявал да се задържи с тях, просто защото те не са били нея и на него му е било тъжно.

Нз. Мъчно ми е. Аз не бих могла да се омъжа повторно. Дори да обичам би ми било трудно. Сигурно бих замаскирала тъгата си и чувството за изгубеност с пътуване, книги, развлечения и нови запознанства, но вътрешно ще представлявам система от развалящи се органи.

Ъх, звуча като Щрудел :/