Цитирай Първоначално написано от ShtrudeL Виж мнението
*Мнението на Чачо.*
This.
Дам. Не знам дали може да се каже по-добре, но аз нали съм на всяко гърне мерудията, не мога да пропусна шанс да се изявя
Дори не желая да си помисля какво бих сторила, ако изгубя партньора си. Това е дилема, пред която се надявам никога в живота си да не се изправям.
*чука на дърво*

Но във всеки случай. Човек не е създаден, за да бъде сам. И функционира по-добре в двойка. В този ред на мисли, няма нищо лошо след загубата на съпруг/а да си намериш друг партньор. Естествено, това зависи от теб самия. Такава загуба не се преживява, просто се свиква с нея. И когато се научиш да живееш с нея, можеш да се отвориш за друг. И ако имаш деца, е много важно да им дадеш да разберат, че този друг човек в никой случай не е "заместител" на изгубения родител. Той не може и няма как да бъде баща/майка за детето и е важно детето да го знае. От там нататък, дали ще развият някакви приятелски отношения зависи и от тримата. Всичко е въпрос на толерантност към нуждите и щастието на другия - на детето към родителя и на родителя към детето. Родителят трябва да знае, че вече не е сам и трябва да се съобрази с детето, а детето трябва да знае, че няма право да изисква от родителя си да остане сам заради себе си.