И изобщо не е нужно да наричаме втория "тате". Аз не бих могла поне. Предполагам, че и човека отсреща не би го очаквал. Просто..всеки заслужава щастие. В крайна сметка ние-децата един ден ще станем самостоятелни, ще живеем отделно с нашите половинки. Изобщо няма да е честно родителя да си остане сам до края на живота, защото в пубертета сме имали претенции. *Сам-без сродна душица, половинка с която да споделя годините. В това не се включват роднини, деца и приятели.*