- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Да продължим напред след смъртта на съпруга/та или не?
*само вмъквам, че е абсолютно възможно всичко да се води на негово име*
"Come and take a walk on the wild side,
let me kiss you hard in the pouring rain
you like your girls insane..."
Не бе, спор няма, че може. Ако останалите му припишат своя дял. Или ако човекът изрично не му го е приписал преди това. В противен случай влиза в сила Законът за наследството, който е много объркан. В общи линии, наследяват децата и съпругата. Родителите на човека наследяват само когато починалият не е оставил деца.
This world is spinning around me
This world is spinning without me
And every day sends future to past
Every breath leaves me one less to my last
Не е сложен. Имуществото се дели на броя на децата и те наследяват равни части от него. Ако има такъв, преживелия съпруг наследява част, равна на частта на всяко дете. В този случай той, сестра му и майката получават по 1/3. Дори да е направил завещание, в нашето право децата/съпруга имат запазена част, така че в случай на семейство с 2 деца, при което единия родител загива, чрез завещание ще може да завещае най-много 1/4 от имуществото. Другите 3 части ще отидат при децата/преживелия съпруг.
По темата - незаменими хора няма.
Така е, съпругът/ата и децата получават равни части. Ако няма деца, всичко отива при съпругът/ата. Ако няма и съпруг/а отива при родителите и зависи вече дали има братя/сестри, но там вече не се дели на равни части.
Но по принцип ако майката и сестрата (в случая) се откажат от наследството или нямат право да го приемат, всичко отива при него. Също е и ако преди смъртта е било преписано на негово име.
"Come and take a walk on the wild side,
let me kiss you hard in the pouring rain
you like your girls insane..."
This world is spinning around me
This world is spinning without me
And every day sends future to past
Every breath leaves me one less to my last
баща ми почина преди 20 години и нямам втори баща,но чесстно казано не сии представям да имах
Според мен всеки трябва да продължи,колкото и да е трудно ,дори да мине много време ,човек трябва да продължи.Живота ни е даден,за да го живеем.А и близкият ни,който е умрял и той ще иска да продължите да живеете и заради него.3нам,че е трудно,но трябва да се продължи да се живее.Човек трябва да бъде много силен и устойчив,защото живота е сив ,гаден и суров.Особенно като се срещтнеш със смъртта очи в очи и оживееш,въпреки всичко.Също така като,човека,който си обичал и си правил невъзможните неща,за да докажеш любовта си и накрая любимият човек след 6-месеца nonstop сте били заедно нсеки ден,делили сте 1 легло половин година ,и накрая човека до теб ти забива нож в гърбът и ти казва ,че ти няма доверие с си му изневерил и си още какъв ли не или каква ли не.След като освен сичко си търпял да те бие,смазва те от бой ,спуква ти главата и ти посинява окото,и да ти изневерява ,но ти търпиш целият този ад само и само да си с него ,и защото го обичаш ,и сърцето не пита.Търпиш всичко,мълчиш,слушаш го,изпълняваш всяко негово желание .Всяка негова дума за теб се превръща в заповед ,от любов към него.Накрая ти писва и зарезваш ''твоя'',''точният'' човек и почваш да си живееш животa.Тъкмо е минал месец-2,ти си забравил вече бившият ти,но все още любим човек,и той пак се появява в шибания ти живот ,за да го провали за кой ли пореден път.Тъкмо си мислиш,че иска пак да сте заедно и пак ще се съберете,и той те вика една вечер в тях ,прекарвате я заедно,и след 2 дни дори няма смелостта да те зарече очи в очи ,a ти пише шибан sms с текста: не ме търси повече имам си нова. Тоя човек автоматично ти става безразличен.Спираш да го обичаш ,дори вече не го и мразиш...все ти е тая...