Цитирай Първоначално написано от Azoria Виж мнението
Зависи на какъв етап от живота си загубиш спътника си. Ако си млад и има още през какво да преминаваш - хубаво е да не си сам. Може би ще трябва да минат години докато се почувстваш готов да направиш тази стъпка отново, с някой друг. Докато се нагласиш психически, докато преодолееш страха, че нов човек би заличил стария. Предполагам,че този страх съществува при всички, загубили любимия човек..
това
ако си на 20-40 години, дори и да имате дете/деца е хубаво да се опиташ след известно време да продължиш, най-малкото , защото ще ти е по-лесно да имаш опора
нашите са разведени, майка ми е женена втори път и съм почти сигурна, че е търсила човек, който да замени баща ми отначало и постепенно се е влюбила в него
различно е, ама като се има предвид,че баща ми не ме ебава изобщо и му е през оная работа за мен, да, подкрепям я в това й решение
а ако аз съм на тази позиция (да пази Господ) , може би бих, след време
и то , ако съм по -млада
дано на никой не му се налага да се изправя пред такива изпитания..