Отдавна не съм писала тема тука, но нещо напоследък имам нужда да бъда нахранена колко съм зле от напълно непознати, така че започвам...Преди няколко месеца се върнах на старата си работа за лятото и си намерих симпатичен колега - весел, забавен и доста разбран се оказа...излизахме няколко пъти след работа с колегите, допаднахме си доста и започнахме да излизаме. Сладък ми беше - много добро момче, по-малко от мене с повече от година...предположих, че няма да излезе нищо, работехме заедно и нямаше да е коректно, затова не сме се обвързвали. Изкарахме няколко месеца така - точно, забавно...излизахме основно с неговите приятели или само двамата /моите приятелки са основно колежки от работа и нямах никакво желание да се разчува из офиса и преди да започнем да се виждаме ни се правеха достатъчно забележки/. Запознах го с няколко колеги от университета - изревнува от един от тях, обясних, че е само приятел, окей, оправихме се...след време реших, че ще го запозная и с другите хора от обкръжението ми. И тук започна големият филм - един от най-близките ми хора е мои бивш приятел и колега в университета съответно с началото на семестъра започнахме да се виждаме доста често. Запознаха се, започнах да говоря повече за него /като човек, не какви сме били преди/ и усетих отдръпване. Реших, че е временно, докато се видят няколко пъти и всичко се оправи, но стана обратното. Преди около месец просто каза, че не желае да продължаваме да се виждаме с причина, че не иска връзка. Изчаках да се успокой, извиних се по телефона, уговорихме се, че ще се видим да говорим, защото и двамата имахме работа извън града. Е, месец мина от тогава, написах няколко смс-а - нищо, звъня - не ми се вдига телефона...и съответно съм бясна...е, отговорете ми - как така се прекъсват отношения, нормално ли е...как така ще прекарваш половината си време с някого и ден по-късно няма да съществува...и обичайното - какво да го правя тоя малкия....?!?