лкйнсдфйивнхиеутфрт

[FuckedUp]

Обичам го, защото ако не бях наивна и не вярвах в многото красиви неща, в които вярвам, щях да съм двойно по-тъжна.
"Защо е нужно да има "красиви неща" за да бъдеш щастлив?", е това, което искам да питам, но.. Защо ти е да се самозалъгваш, буквално, като сляпо вярваш в "някакви" нереални розови неща? Това не води до нищо добро, защото е само въпрос на време реалността да ти шибне един шамар. Не мислиш ли?

Но ето, че има моменти, в които осъзнавам тази си наивност и това осъзнаване задейства мнителността, недоверието, загубата на всякаква вяра, романтичност и се сгромолясвам на земята. И не ме плаши самото падане, а това, че един ден след толкова много падения няма да мога да се върна горе и ще се превърна в човек, който не вярва в нищо.
И това е лошо, защото..? Искам просто да ми отговориш на въпроса: Why is faith good?

Който няма да изпитва нужда да бъде обичан, да обича, да се грижи за някого, или да живее за нещо друго, освен себе си.
Колкото по-рано се научиш да живееш за себе си, толкова по-добре. Хората са шибани боклуци. Защо толкова много копнееш за неща като.. тези? Живееш за нещо като обичта ли? Малко ми става непонятно.

Искам да обичам и да вярвам наивно, че един човек може да е с друг човек до края на живота си, без да се нуждае от друг.
Възможно? Разбира се.
Често ли се среща? 1/1 000 000.
Честно казано, дори не го вярвам. Хората си писват, както и да го погледнеш.

Искам да обичам и да ме обичат равномерно.
Not possible, поради ред причини. Една от които - Хората се егоисти.
Нещата не работят така.

Не знам защо, но не мога да гледам на себе си като на жена. Не мога да гледам и на всеки човек от мъжки пол до мен като на мъж, дори и най-големия мъжкар да е. Виждам нещата така: Двама души, вечно на 15 по душа, които вървят винаги за ръка на всякъде, които се хранят взаимно и 'твоята купичка е моя и обратното', които са влюбени един в друг (нещо много важно.. толкова важно, че може да се каже, че е на челна позиция), които се държат И като приятели, в моментите, в които не правят секс и не се докосват с езици.
Не звучи толкова непостижимо, колкото наистина е. Не бих казал, че е лигаво, въпреки че адски много ми се иска, но звучи като голям филм. Неосъществим филм. Знам ли? Може и да го осъществиш с голяма доза късмет.

Които са си достатъчни и 'сами сред хора'. Имам отчаяна нужда от всепоглъщаща любов, а имам чувството, че само аз съм си с тази нагласа и винаги ще съм си.
Кофти тръпка.

Защото всеки казва, как иска 'нещо по-улегнало и зряло', а за мен това е скучно и ме ограничава. Защото под това, разбирам взаимоотношения, които се градят на 'целувката, когато няма хора, или която не присъства, когато има, защото е детинско'. Които се градят на това да седиш до любимото си същество и да не го награбиш, за да спазваш етиката на голям човек.
И т.н. други примери, които ме карат да агонизирам и не си представям как бих се вписала в тях след години, като аз изпитвам огромна нужда да съм във всякаква близост до човека, който е до мен. Винаги. Във всичко. Не искам да се отказвам от нито един мил жест и няма да го направя и това ме натъжава още повече. Сега съм на 20 и не искам да си представям какво би било след 10 години. Не съм виждала никоя сериозна двойка, които се държат като 'мъж и жена', да се целуват, гушкат и да са си близки по някакъв начин. И единствения им мил жест, остава секса. Но такъв секс не е достатъчен. Сега ще кажете, че това не значи, че не се обичат. Ами хубаво. Но аз ако обичам да рисувам, не стоя до четките и боичките си, просто за да ги гледам. Не знам защо пиша това.
Може би защото ми липсва нещо, или просто исках да го опиша някак...
Липсва ти и ще ти липсва още дълго време, според мен.

Сигурно няма да пиша в тая тема и ще се дразня на повечето отговори, за това благодаря за вниманието и лека вечер.
Пиши, въпреки че, колкото и да се обясняваш за мирогледа ти.. бих ти препоръчал да се откажеш от него, ама е само лесно на думи.
http://www.youtube.com/watch?v=HPe2rcd-U3E

Tъжното е, че си на цели 20 години. Честно казано, не бих искал никоя 20 годишна жена да мисли като тебе. Някак си, не ми се струва правилно. Друга е темата кое е правилно и кое - не.
Да си наивна е доста... как да го кажа.. кофти? Не съм сигурен от къде точно произлиза наивността, обаче не ми харесва. Защо ти е? Такъв си се ражда човек, или какво? Разбирам да си наивно дете на 8г. , ама ти си на 20 (ех, пак трябва да вкарам възрастта).

Единственото, което, може би, ми харесва е, че не си материалистка.
Хората ще те тъпчат точно заради това - "Аз съм обичаща. Искам човече, което да обичам с цялото си сърце." или нещо от сорта. Слабост, която, меко казано, ще ти ебе майката.
Нямам си друга работа.