Много мислиш просто. Животът има склонността да си се нарежда сам обикновено. И е вярно, че всичко е такова, каквото си го направиш. Гледай по-ведро на нещата. Докато мечтаеш за всепоглъщаща любов, тя те гледа и отминава. Идеята на всичко е да откриеш някого с всичките му недостатъци и да бъдеш такава с него, че да те обикне до костния си мозък. Понякога това може да не е романтично, да няма всички розовини, а да бъде истинско. Думите, целувките, много жестове не значат нищо без пълнежа. Бих заменила целувките и подскоците един върху друг навън, ако знам, че когато се спъна ще се посмеем заедно, когато съм болна, ще ми направи чай и ще ме завие, когато съм тъжна, ще ме потроли, докато не се ухиля. Това са реалните неща. Хубавите неща. Другото е приятно, но е крайно незначително на фона на общата картинка. Истинската любов не изглежда никак като по филмите. В нея има караници, обиди, тъпотии, понякога ревност, но тя си седи, защото се крепи на много много по-важни неща от обвивката. Такова нещо има основа. Не съди двойките по това дали изглеждат лъснати и еуфорични на пръв поглед.
Много често точно тези сдържаните и тези, които не изразяват кой знае колко ясно чувствата си, са готови да дадат дясната си ръка за половинката.
Може би бясната тръпка и желанието да изядеш човека до себе си навсякъде, отслабва в един момент, не знам още. Само дето това не е от значение. Не мисля, че накрая оставали само привързаност и уважение, както много хора мислят. Накрая остават всички забавни неща, които обичате, хобитата, общото, нежността, смехът, новите емоции. Светът не става черен след определена възраст. Променя се, но хубавото не умира, просто придобива различни измерения.