Разбирам, че ти е било неприятно. Разбира се по време и след караница нещата стават доста крехки и трошливи. Започваш да се чудиш "това ли е моето момче или някой абсолютно непознат, далечен, чужд...?" Всяко малко нещо започва да ти прави впечатление и те кара да се съмняваш, а от това боли. Отстрани погледнато - е да бе, всички се заглеждаме естествено. Но ако добавим вашите емоционални състояния и положението, в което сте били това направо си изглежда като бомба със закъснител. Наистина недей да се притесняваш. Емоциите изкривяват реалността и преценката. Определено това не би трябвало да е проблем. Моят съвет е да се опитваш да не мислиш за това и да го оставиш в миналото. Дали си дребнава - ти си прецени. Всеки за себе си е прав. А всички хора са различни. Едни са дребнави, други ревниви, трети досадни, НО всички са хора!