Трансформиращ преразказ на ''Старият щърк '' от името на овчаря

[teengirl24]

Sujalqwam che pisha na latinica neshto se precaka kompa .... imam nujda ot pomosht za transformirasht prerazkaz na ''|Stariqt shturk'' ot imeto na ovcharq
Molq wi za syveti nai-kusno do utre vecher!! speshno e :S blagodarq wi predvaritelno


Вършитба отдавна мина. Полята лежаха оголени и пусти. Една нощ заваля дъжд - равен и тих. На сутринта небето се избистри, ала над земята пропълзя хлад... Есента бе дошла.

Старият щърк разтърси криле, огледа небето и си каза:

- Време е вече.

После събра неколцина от младите щъркове и им поръча веднага да разнесат заповедта за тръгване.

И една заран овчарят от могилата погледна надолу и се смая: цялото равнище край село беше побеляло. Стотици щъркели се бяха събрали и се готвеха за нещо... Старият щърк говореше.

- Време е вече, деца - думаше той, - време е да се лети на юг. Днес ще трябва да пътувате. Свиках ви сега да си изберете водач и да се сбогуваме.

Щъркелите се размърдаха изведнъж. Чуха се учудени викове:

- Какъв водач! Нали си имаме! Ти си ни водил досега, ти ще ни водиш пак. Не искаме друг водач!...

Старият щърк поклати глава и кротко отвърна:

- Не, аз няма да ви водя вече. Аз няма да летя с вас. Аз ще остана тук.

- Но как така, защо? - развикаха се щъркелите.

- Стар съм вече, деца, и не мога. Не мога да летя с вас.

Натъжиха се сърцата на младите щъркели. Как ще го оставят тук в студа, в дъжда самичък. Но той се усмихна и подзе:

- Не ме жалете, не мислете за мене - така ми е по-добре... Тук искам да остана и да умра аз. Че няма по-хубава земя от тая, дето съм видял слънцето за пръв път... Де и защо ще вървя другаде?... Защо се връщах всяка пролет?... Защо ще се върнете и вие пак насам, щом повее топлият вятър и се раззеленеят росните ливади?... Ще видите вие много страни, много поля и реки, морета и планини и ще разберете. Ще разберете, че никъде дъгата не е тъй хубава както тука; че никъде песента на щурците, вечер, когато полето засинее, не е тъй радостна; че никъде димът на комините не е тъй топъл както там, дето си пазил с крила малките си. Сега тръгвайте вече и добър ви път - на юг!

Наведоха глави птиците и мълчаливо се сбогуваха. След малко - чу се пърхане на стотици криле. Ятото бавно се издигна. Закрепи се за миг в синьото небе. После се нареди в голям триъгълник и полека се понесе в хоризонта. Само едно бяло петно остана в посърналото поле. След миг и то се раздвижи, дигна се и спря после на един селски покрив. Старият щърк отиваше да прекара последните си дни в гнездото, дето се бе родил.

автор на текста :Константин Константинов