Вярвате ли, че съществува...

[prosto_chovek]

Е ти само до там ли чете В следващото изречение съм си обяснила мнението за вечната любов.
А защо не вярвам напълно - ми като съществуването на извънземните е. Много хора говорят за тях, някои дори твърдят, че са ги срещали, но докато не видя и аз - не вярвам

четох. От това, което каза, си правя извода, че не си като пенсионерите, които обясняват за летящи кошници на таванскоо им помещение
шегувам се.
Ама не мислех, че точно ти не вярваш.

[CoNviCt]

Повреден, повредена любов.

[prosto_chovek]

Повреден, повредена любов.

тоест?

[xXxPETYAxXx]

Ама не мислех, че точно ти не вярваш.

Защо пък точно аз да не вярвам?! Вярвам в любовта, но не и във това, че е вечна...

[x7aZzy]

Не прочетох предните мнения. Но въобще какъв е този въпрос - вярвате ли в истинската любов?
Нима любовта може да е фалшива?

Когато обичам, означава, че обичам. Няма истинско, неистинско. Просто обичам и толкова.
На мнение съм, че естественото състояние на човек е да обича.
Когато няма любов, има нещо гнило.
И не говоря само за любов към даден човек. А за любов към всичко.
Обичам толкова много неща и хора, че ако трябва да изброявам, едва ли ще успея. И винаги обичам истински.

Дали вярвам във вечната любов - категорично да. Но не вярвам в този любов, която те прави зависим от друг. Нито в любовта, която изисква, ограничава и ограбва. Това е някаква изкривена любов.

А това със сродните души ми се струва глупаво и незряло. "Създадени един за друг" - какво ще рече това? Че ако не срещна "сродната си душа", съм била създадена напразно?

Като цяло ми се струва, че любовта бива толкова усложнявана, че чак става гротескно.
Или обичаш, или не обичаш. Няма условия, няма граници. Чисто и просто е.

[prosto_chovek]

Защо пък точно аз да не вярвам?! Вярвам в любовта, но не и във това, че е вечна...

точно защото си писала, че вярваш в любовта. Често вървят в комплект, затова.

[fenikss_]

истинската любов? << ---- Има я в определен период от време.
После просто се привързваш към човека, с който си и нищо повече...
А най-накрая просто спира да ти пука...става ти безразличен.
Не ти пука дали ти изневерява или не, и ,че ти в момента си си във вас ,a той примерно дали е с друга или 5 други.
Ако ще да е с 10 други,те ще са развлечение за една нощ,после той пак ще се сети ,че така ,както ти си го обичал/a никой друг не е способен така да го обича...но,вече е много късно...

[x7aZzy]

Не е възможно човек, който си обичал, да ти е безразличен.
Не го вярвам.
Щом ти е безразличен, явно не е било любов.
Друго обяснение не виждам.

[fenikss_]

Не е възможно човек, който си обичал, да ти е безразличен.
Не го вярвам.
Щом ти е безразличен, явно не е било любов.
Друго обяснение не виждам.

^^ Напротив ,всичко е възможно на тоя свят.
Няма невъзможни неща,както няма и случайни неща : )))

[xXxPETYAxXx]

"Не ти пука дали ти изневерява или не, и ,че ти в момента си си във вас ,a той примерно дали е с друга или 5 други." - не може да не ти пука - най-малкото заради собственото ти его!

[fenikss_]

^^ Никога ли не си била наранявана,толкова,че просто човека да ти стане безразличен и да не ти пука къде е ,с кой и кв'о прави?Просто спира да ти пука...добре,да го обясня по-просто ,просто за теб той вече е никой.Все едно не го познаваш.

[CoNviCt]

Забелязал съм тенденция на отричане на истинската любов. На отричане на вярността и способността на едно същество да обича друго безрезервно. Без егоистични или користни подбуди. И това отричане е прието за мерило за зрялост. Защото зрелите, препатилите знаят последната истина, че човек е несъвършен, егоистичен, неспособен да обича вечно. Неспособен дори да обича едно същество само в рамките на своя жалък живот.
Това е твърде тъжно. Вярвайте! И ако това се равнява на незрялост - останете си деца, останете си вярващи. Останете си деца, останете си вярващи!*

*Позволих си да променя една велика мисъл на гений, който твърде много занимава ума ми.

[xXxPETYAxXx]

^^ Никога ли не си била наранявана,толкова,че просто човека да ти стане безразличен и да не ти пука къде е ,с кой и кв'о прави?Просто спира да ти пука...добре,да го обясня по-просто ,просто за теб той вече е никой.Все едно не го познаваш.

О, точно на мен ми се е случвало да ме нараняват до такава степен, че наистина човека да заслужава безразличието ми после, но както и да е. Но защо няма да ти пука, ако ти изневерява?! Смяташ, че ако си безразличен към някого, ще си останеш с него, след като се е стигнало до това безразличие, че и да ти изневерява?! Е защо пък ще си с него в такъв случай? А самото изречение: "Ако ще да е с 10 други,те ще са развлечение за една нощ,после той пак ще се сети ,че така ,както ти си го обичал/a никой друг не е способен така да го обича...но,вече е много късно..." показва разочарование и яд, дори и ревност. Ако не ти пука наистина - няма да ти пука и дали се сеща за теб и дали е късно.

[xoxi]

хохi, тва изказване е твърде противоречиво и дори звучи несериозно. Искаш да кажеш, че може да сте един за друг с много хора и всичките да са единствени, да са голямата любов? Не мисля така. Тези чувства, за които говоря можеш да ги изпиташ само към 1 и дори да не сте заедно, с друг никога няма да е същото.

За мен няма такива неща като голяма и малка любов. Или има любов или я няма, а има заблуди и набиване на филми.
Не го разбирам и това да сме един за друг.
Сега може да съм с някой и да искам (защото абсолютно никой не може да е сигурен, тук не приемам никакви възражения и други мнения) да остана с него до края на живота си, но не знам нито мен как ще ме завърти живота, нито знам той в каква посока ще тръгне. Може да стане така, че след 5 години да съм с нова любов и плановете за бъдещето да са ми същите и с него.
Не съм толкова романтично настроена, че да вярвам, че момчето, с което съм сега и което обичам ще е мой спътник в живота докато умра. Плашещо ми звучи даже.
Вярвам в любовта. В изпепеляващата любов, която взима и дава всичко, но не вярвам, че мога да открия това чувство само с 1 човек. Дори за крехките си години съм го усещала с двама. Вярвам, че мога и с още. Тук разбира се, съм чувала мнението на слепи романтици, че щом е било с повече от един, значи не е било любов... и тук се връщаме на първите две изречения, които написах.
И разбира се, че няма да е същото с друг човек. Хората са различни, ние също се променяме, ТРЯБВА да е различно с всеки, иначе би означавало, че не сме научили нищо и развитието ни е в застой. След всяка връзка човек научава много неща за себе си, за желанията си, за принципите и собствените си граници... Нормално е да търси това, което му е липсвало или да избягва това, което е имал. За това и връзките ни са разнообразни, носят нови усещания, стигаме до нови нива в емоционален план. Тук се крие смисъла за мен.

[x7aZzy]

Забелязал съм тенденция на отричане на истинската любов. На отричане на вярността и способността на едно същество да обича друго безрезервно. Без егоистични или користни подбуди. И това отричане е прието за мерило за зрялост. Защото зрелите, препатилите знаят последната истина, че човек е несъвършен, егоистичен, неспособен да обича вечно. Неспособен дори да обича едно същество само в рамките на своя жалък живот.
Това е твърде тъжно. Вярвайте! И ако това се равнява на незрялост - останете си деца, останете си вярващи. Останете си деца, останете си вярващи!*

*Позволих си да променя една велика мисъл на гений, който твърде много занимава ума ми.

Това е добро.

Хора, разберете - любовта не се ражда, защото си срещнал някого. Любовта е във всеки.
Тя не идва отвън. Тя си е в мен.
И ако аз обичам себе си, значи мога да обичам всеки. Толкова е просто.
Когато казвам "вярвам в любовта", това означава "вярвам в себе си". Защото аз съм любов. Животът е любов.
И колкото повече се опитваме да я обясним, толкова повече я омаловажаваме.

[SuNsEt]

Надявам се да има и не само да я срещна някой ден,ами и да прекарам остатъка от живота си с тази истинска любов. За съжаление , песимизмът ми не позволява да си мечтая за такова нещо...

[Blab]

въпрос на дефиниции;
за мен истинската любов е онази, за която споменава Виоленца, а именно - да обичаш някого повече от себе си.
продължете с разсъжденията си;

[jghgh]

обяснете ми, как обичаш и си независим?

[Azoria]

да обичаш някого повече от себе си

Това е невъзможно. И не, че не вярвам в тази голямата, безусловна любов, а в това, че човек е повече егоист, отколкото му се иска да си признае и всяко нещо,което прави (включително да дава обич) го прави донякъде, за да угоди на собствените си нужди.

[broken_angell]

абсолютно Да

[x7aZzy]

Това е невъзможно. И не, че не вярвам в тази голямата, безусловна любов, а в това, че човек е повече егоист, отколкото му се иска да си признае и всяко нещо,което прави (включително да дава обич) го прави донякъде, за да угоди на собствените си нужди.

Подкрепям.

Не ми се връзва да обичаш някого повече от себе си. Не е невъзможно - например майчината любов е толкова силна, че майката би дала живота си за детето си. Но все пак детето е част от нея. Нейно продължение.
Но за другите видове любов това не важи.

[djipsito]

въпрос на дефиниции;
за мен истинската любов е онази, за която споменава Виоленца, а именно - да обичаш някого повече от себе си.
продължете с разсъжденията си;

Съгласна съм.
А споделената истинска любов е утопия. Ще си променя мнението като ми се случи.

Квото и да си говорим... в една връзка винаги единия обича повече от другия.

[broken_angell]

Квото и да си говорим... в една връзка винаги единия обича повече от другия.

абсолютно вярно

[fenikss_]

О, точно на мен ми се е случвало да ме нараняват до такава степен, че наистина човека да заслужава безразличието ми после, но както и да е. Но защо няма да ти пука, ако ти изневерява?! Смяташ, че ако си безразличен към някого, ще си останеш с него, след като се е стигнало до това безразличие, че и да ти изневерява?! Е защо пък ще си с него в такъв случай? А самото изречение: "Ако ще да е с 10 други,те ще са развлечение за една нощ,после той пак ще се сети ,че така ,както ти си го обичал/a никой друг не е способен така да го обича...но,вече е много късно..." показва разочарование и яд, дори и ревност. Ако не ти пука наистина - няма да ти пука и дали се сеща за теб и дали е късно.

3начи,аз последния месец-2 останах пак с него,защото си мислех,че все пак ще се промени,защото още в началото ми каза,че ме обича и аз съм единственото момиче,което той обича,a с предишните си приятелки е бил само,за да не бъде сам.И предпоследният месец имах още някакви надежди,че ще се промени заради мен,но последният месец,вече просто престана да ми пука за него.Не ми пукше къде е,с кой е и кв'o прави.Просто накрая вече в един даден момент спира да ти пука за всичко....и такa,аз го изоставих и след месец и половина той една вечер пак ми писа,че иска да се видиме.След работа аз право при него отивам,прекарахме нощта заедно и след 2дни той ми пише sms,че не искал повече да сме заедно,да не съм го търсела и,че си имал нова.Пак се появи в шибания ми живот,опита се пак да ме срине и ме използва,но аз пак се съвзех и неможа да ме срине.Когато трябваше да падна се задържах.Дори нямаше смелостта да ми го каже в очите.Предавахаме,забравих а ме ,че дишам,даже хора дето обичах.Научих се да гледам страха в очите,и смъртта съм виждала лице в лице.Вече от нищо не ме е страх...

[N1ksun]

Не , смятам че има с хора с които просто си пасваме по-добре . Не смятам че има точно един човек призван за някого .