Вярвате ли, че съществува...

[nadeto9797]

Даммм, само че докато намерим истинската любов трябва да изминем огромен път :/

[YoUcANNOtiMaGiNe]

Надявам се да има и не само да я срещна някой ден,ами и да прекарам остатъка от живота си с тази истинска любов. За съжаление , песимизмът ми не позволява да си мечтая за такова нещо...

Всичко е въпрос на вяра и стремеж в случая. Самата нагласа е много важна, а песимистичната няма да те доведе до добро, не че оптимистичната го прави, но шансът е по-голям.

обяснете ми, как обичаш и си независим?

Според мен до голяма степен чувствата те правят зависим, но тва не значи, че автоматично си загубваш свободата. Ако и двамата са наясно, че всеки трябва да си има личното пространство и не са някои надъхани келеши, дето си звънят и си пишат смс-и през 5 минути, тогава няма проблем. Освен тва може да си независим в много аспекти, без любовния да засяга другите. Зависимостта от другия трябва да си има няква граница, която всеки си определя, а като цяло щом обичаш безусловно не би трябвало да ти пука от някви стереотипни етикети като "зависим" и "независим" etc.

Не , смятам че има с хора с които просто си пасваме по-добре . Не смятам че има точно един човек призван за някого .

А защо мислиш така? Идеята, че някъде има такъв човек и някога би могло да го срещна (ако така е предопределено) , е по-прекрасна от всички други. Не е ли по-добре да вярваме в нея, дори да ни звучи нелепо, отколкото да мислим, че има много хора, с които бихме могли да си паснем? Така не се ли губи смисъла.... човек много трудно открива подходящия от първия път, но в крайна сметка мисля, че той е 1 и наистина както каза някой по-горе трябва да извървим нелек път докато достигнем до него.

[CoNviCt]

Защо трябва да изминем дълъг път?

[jghgh]

не са някои надъхани келеши, дето си звънят и си пишат смс-и през 5 минути

в т'ва пък какво лошо има.

според мен ако наистина обичаш, няма как да не си зависим.
въпросният човек се превръща във всичко за теб.

тоя филм, дето ако истински обичаш, не е нужно да си с човека до теб, щастлив си ако е с друга, само защото той е щастлив и неговото щастие е най-важното нещо за теб никъде го няма. според мен подобни проекции на любовта като неизчерпаем източник на сладостен нектар са много нереални.
имам предвид - да, може би човек може да достигне до това благородство, при което наистина ще е щастлив за човека, когото обича, независимо той какво прави, но това ще си е една горчива радост.


любовта е болка, любовта е някакъв вид зависимост. не виждам как може да обичаш някого и ако той не е до теб, от това да не страда настроението ти, а дори и животът ти, ако щеш.

хубавото е, че всичко все някога се преодолява, де. забравяме и изоставяме.

[CoNviCt]

в т'ва пък какво лошо има.

според мен ако наистина обичаш, няма как да не си зависим.
въпросният човек се превръща във всичко за теб.

тоя филм, дето ако истински обичаш, не е нужно да си с човека до теб, щастлив си ако е с друга, само защото той е щастлив и неговото щастие е най-важното нещо за теб никъде го няма. според мен подобни проекции на любовта като неизчерпаем източник на сладостен нектар са много нереални.
имам предвид - да, може би човек може да достигне до това благородство, при което наистина ще е щастлив за човека, когото обича, независимо той какво прави, но това ще си е една горчива радост.


любовта е болка, любовта е някакъв вид зависимост. не виждам как може да обичаш някого и ако той не е до теб, от това да не страда настроението ти, а дори и животът ти, ако щеш.

хубавото е, че всичко все някога се преодолява, де. забравяме и изоставяме.

Концепцията ти за любов е погрешна. Искаш да забравиш и да изоставиш. Просто да се спасиш, да избягаш. И все пак искаш да бъдеш дарена с безусловна и вечна любов. Егоистичното, човешко мислене. А помня, беше казала, че си различна.

[YoUcANNOtiMaGiNe]

любовта е болка, любовта е някакъв вид зависимост. не виждам как може да обичаш някого и ако той не е до теб, от това да не страда настроението ти, а дори и животът ти, ако щеш.

Съгласна съм с тва, неслучайно потвърдих относно зависимостта в горния пост. И да, любовта не мисля, че прави всичко розово, до голяма степен не е така, но пък си струва. За кво живеем иначе, да сме безчувствени роботи ли... ако беше устроен така света нищо против, но при тва положение.. Тя е основната движеща сила на света и е основен принцип в християнската религия - разбира се, не говоря само за тази между мъж и жена. Ако я няма (в което и да е от измеренията и) животът като цяло губи смисъла си.

[N1ksun]

Идеята звучи готино , но я смятам като несъвместима за реалността . Няма лошо да вярваш в тази идея , но я си представи следната случка : срещаш дадения човек , смяташ го за любовта на живота ти , но в даден момент му писва и решава да ти се подиграе с чувствата .. Ако те кара да се чувстваш по-добре тази мисъл , няма лошо да си живееш с нея .

Защо да се губи смисъла , търсиш докато не попаднеш на човек , който наистина смяташ че си заслужава и би му се отдала .

[jghgh]

Convict, само не ме интерпретирай, ако обичаш. точно пък ти, недей.
и допълнително да намесваш неща, нямащи нищичко общо с написаното от мен.



казвам, че любовта е фатална.
хубаво е, че все пак времето лекува и в течение на времето забравяме, всичко избледнява. бях написала и още нещо, но го изтрих, за да не става драматично, пък и да не изхождам от себе си, когато анализирам ситуации.


аз вярвам в многото любови на човек. не мисля, че истинската е всяка една, но също не мисля, че истинската е само една, която загубим ли/не осъществим ли/не е ли споделена, то значи - край. НЕ ИСКАМ да вярвам в това. избирам си в какво да вярвам.


аз вярвам, че любовта е болка в голямата си част. разбира се, това произхожда от опита ми. прекрасна е, щастлива е и т.н., когато е споделена, но това ни прави зависими от човека. това са моите възприятия. и да ги променя, ще е тогава, кгоато съм готова да мисля по различен начин.
за мен любовта е зависимост. защото ако твоето човече ти се сърди, или реши да не е вече с теб, ти не можеш да си щастлив след това. искаш точно него.

след време ти минава, или пък не. предпочитам да ВЯРВАМ в добрия изход на нещата, не във вечното страдание. изоставяме любовта си, все някога. изоставяме я. не говоря за случаите, в които няма проблеми и сте много щастливи за дълги години, а именно за случаите, в които нещата се сриват. защото в проблемните ситуации хората ни обясняват да не сме зависими, да си живеем живота и тн.

да, ама не.
любовта е болка
и зависимост


и не виждам как това има общо с егоизма. така или иначе не можем да избягаме от него. всичко е егоистично, но това не значи, че не е красиво и не е истинско.
повярвай ми, мога и искам да дам. просто не винаги се получават нещата и се налага да загърбиш нещата.

ако на теб ти харесва концепцията за вечното страдание или обичане, окей. аз не я харесвам, защото съм в подобна ситуация от много време и искам да избягам всячески от нея. животът в крайна сметка е и реален. не е само любов, въпреки че тя е най-важното нещо на света (във всяко едно нейно проявление). човек може и трябва да продължава напред.

аман.. адски ме дразниш, момченце, което ме преследва по темите.

[YoUcANNOtiMaGiNe]

Идеята звучи готино , но я смятам като несъвместима за реалността . Няма лошо да вярваш в тази идея , но я си представи следната случка : срещаш дадения човек , смяташ го за любовта на живота ти , но в даден момент му писва и решава да ти се подиграе с чувствата .. Ако те кара да се чувстваш по-добре тази мисъл , няма лошо да си живееш с нея .

Защо да се губи смисъла , търсиш докато не попаднеш на човек , който наистина смяташ че си заслужава и би му се отдала .

Не е изключено да се случи да се подиграят с чувствата ти, но дори тва да стане, нима трябва да се настроим негативно и да се откажем от главната идея на любовта? Ако човекът, който съм смятала за единствен ме нарани жестоко, то тогава съм се лъгала и той не е този, за когото го мисля. Не си мисля, че голямата ти любов никога няма да те нарани ест, но разликата е, че когато чувствата са толкова силни, и двамата би следвало да се осъзнаят и препятствията помежду им да ги скрепят още повече. Защото най-лесното е да се откажеш. Относно смисъла, не мисля, че думата "търсиш" определя нещо, свързано с любов т.е. тва не е заровено съкровище, че да се опитваш да го намериш. То просто се случва. Но точно този, който би следвало да си заслужава, за мен трябва да значи > от всички други.

[jghgh]

^ !!!

[CoNviCt]

Първоначално се подразни, защото си помисли, че се смятам за някакъв интелект. Изгради си грешна първоначална представа. Дори сега ще се подразниш, защото те анализирам. Не съм те преследвал по темите. За мен си просто един от всичките форумни потребители.

[N1ksun]

Не говоря за отказване , просто тази случка ще промени възгледите ти до известна степен . След него самата концепция се променя . Той е бил любовта на живота ти (ти си смятала така) , а сега вече не е . Другия варянт е да си кажеш че не е бил и ще продължаваш да търсиш , но тогава си се лъгала много докато си била с него .

[magita]

Няяя... начи според един мит Хората са били с по две глави, 4 ръце и крака, с по две души и сърца и били супер силните. Боговете се изплашили и ги разделили на две... Така че хората просто търсят своята половинка и когато я намерят знаят, че е тя, останалото са само моментни заблуди

[LadyDi]

Няяя... начи според един мит Хората са били с по две глави, 4 ръце и крака, с по две души и сърца и били супер силните. Боговете се изплашили и ги разделили на две... Така че хората просто търсят своята половинка и когато я намерят знаят, че е тя, останалото са само моментни заблуди

Да, а хермафродитите са деца на Хермес и Афродита.

Всичките ви проблеми са ви в главите. Митологизирате любовта, придавате и излишно (раз)очарование и ореол с това, че я наричате "фатална", че ѝ приписвате излишна "болка".

[Niakoitam]

...истинската любов? Тази, която надига пламъче у вас и го поддържа непрестанно.. която на моменти подклажда това пламъче и го превръща в пожар от страсти и емоции? Някога усещали ли сте, че с определен човек сте създадени един за друг? Че ако не сте заедно, нищо друго няма да има смисъл или по-скоро ще водите едно празно съществуване, че няма да сте пълноценния човек, който ви се иска да сте? Според вас възможно ли е някой да има толкова голямо значение, дори да не е част от живота ви в момента? Темата не е провокирана от някъв мой проблем, който да можете да решите, нито от много гледане на романтични филми (за тези, които ще питат), просто ми е интересно как мислят повечето. Струва ли си да имате такава нагласа или всичко е твърде преходно за вас и не подкрепяте идеята за единствения/ната?

Силно ми се иска да вярвам в нея и засега може да се каже, че вярвам.
Не смятам, че един човек трябва да се превръща в центъра на Вселената за друг човек колкото и близки да се чувстват и колкото и допирни точки да имат.Колкото и да е зависим един човек от друг, той трябва винаги да си има предвид, че понякога хората са непостоянни.Не чак да е предубеден,но както казах да не гледа единствено и само в този човек пропускайки всичко друго около себе си за да не се окаже в един момент страшно разочарован, слаб като излизащ от летаргия и незнаещ на каква посока да поеме.И да, вярвам, че е възможно един човек да има много голямо значение за мен дори да не е част от живота ми, макар че той под една или друга форма ще е част от живота ми щом има такова голямо значение.Иначе определено не вярвам в единствената или не по този начин.Не ми звучи много добре като концепция.Ами ако нещата някакси не се получат това какво означава,че трябва цял живот да се затворя в една стая изплаквайки си очите за нея и не позволявайки на никоя друга да ме доближи ли? Тази нагласа е нож с две остриета и понякога не води до нищо добро.Вместо да направи даден човек истински щастлив,може да го превърне в развалина.А защо пък да не се усмихне широко, да погледне напред отначалото по-трудно, а след това и по-лесно надявайки се че колкото и голямо знчение да е имал даденият човек за него някъде го чака друг,който ще го направи по щастлив и никога да не изгубва надежда за това вместо да рони сълзи по изминали спомени.Та в тоя ред наистина ми се ще да вярвам в единствената единствена,но пък не вярвам, че е задължително човекът,който се реши, че е единственият да е първият,за който даден човек е решил, че е такъв.Може просто пък да се е объркал и той да не е човека.Има си граници,които не трябва да се прекрачват и определен брой шансове,който да се дават ако човек иска нещо серизно.За мен най-много един,ако например се стигне до нещо като късане.Понякога трябва наистина да се правят компромиси,но не само от едната страна,защото правещият ги няма да е щастлив, а само ще се самозаблуждава, а този на който ги правят ще ги приеме просто за даденост.

[fenikss_]

Защо трябва да изминем дълъг път?

От дългият път и грешките си всеки човек научава нови неща и неповтаря грешките си втори път.Дори,може да предотвратиш грешка на твой близък.Човек цял живот се учи.Най-добрлото училище е живота и улицата.

[LadyDi]

От дългият път и грешките си всеки човек научава нови неща и неповтаря грешките си втори път.Дори,може да предотвратиш грешка на твой близък.Човек цял живот се учи.Най-добрлото училище е живота и улицата.

Много ни се иска да е така, нали?
Уви, това изобщо не е вярно.

[N1ksun]

Много ни се иска да е така, нали?
Уви, това изобщо не е вярно.

Абсолютно вярно ! Човекът е единственото животно ,което се спъва 2 пъти в един и същи камък .

[prosto_chovek]

Абсолютно вярно ! Човекът е единственото животно ,което се спъва 2 пъти в един и същи камък .

зависи си от човека.

[LadyDi]

зависи си от човека.

тъй е, аз мога да се спъна и 3 пъти
мога да се спъна и без да има камък

[fenikss_]

Много ни се иска да е така, нали?
Уви, това изобщо не е вярно.

^^ Лично съм изпитала,че най-доброто училище е именно шибания живот и улицата.
Когато нямаш пари и за една кутия цигари,когато се раздаваш повече от възможното,а накрая ти оставаш сам и преебан.
3абраят те,че дори си жив и дишаш.Опитват се да те сринат и физически, и още по-лошо психически,виждаш смъртта в очите,и никой не е до теб в тоя твой шибан момент от гадния живот,но ти пак се изправяш въпреки всичко,отново си сам и продължаваш да напред и да живееш.3ащото просто нямаш друг избор.Шибания живот ме е направил много издръжлив човек,и психически ,и физически.Когато загубиш всичко и всички ,и пак се изправиш и продължиш живота си напред ,тогава пак ще си говориме.Оставала съм и не само без пари дори за хляб, нямало е и къде да спя, и пак се изправих и продължих на пред,естествено сама,но съм свикнала да разчитам само и единствено на себе си, на никой друг.Даже сега уча за полицай.

[LadyDi]

^ Говориш ми несвързано. Аз не казах, че човек не се учи на улицата и от живота. А че никога не се научава да не си повтаря грешките.

[fenikss_]

^^ Лично аз ,грешките дето съм ги правила,никога няма да ги допусна отново.
Нямам и право да ги допускам.
Прекалено много изгубих....

[LadyDi]

^^ Лично аз ,грешките дето съм ги правила,никога няма да ги допусна отново.
Нямам и право да ги допускам.
Прекалено много изгубих....

Ама да говориш лично за себе си и да обобщаваш, че човек това и човек онова са две различни неща.

[N1ksun]

Не мисля че зависи просто си му е в природата ..