Вярвате ли, че съществува...

[magita]

братле, митологията е направена, за да може да обясни нещата по по-лек начин, не по начина на науката, която няма да я разбере повече от половината население на света. Не взимай толкова навътре и буквално всичко, което е казано...

След т'ва което съм написала, мисля, че съм каза пределно ясно к'во искам да каже, така че не почвай някви излишни спорове (:

[fenikss_]

Както каза ,маги,не взимай нещата толко на вътре.
Хората си говорят не можеш да ги спреш.
Винаги ще има ,които няма да те харесват.
Никой не е идеален.
Няма идеални хора.

[LadyDi]

Какви глупости ми говорите вие двете?
Понеже не съм съгласна с вас, трябва да си замълча ли? Айде, моля ви, просто съм на друго мнение и си го казах. А вие, ако не може да си защитите гледната точка, не ми казвайте "не го приемай на вътре", щото мене ми е през... в какво всъщност вярвате вие
Нали тва е целта на форума? Да събере гледните точки на различни хора.

И митологията не е измислена да обясни нещата по по-лек начин от науката, а да обясни нещата, които хората не са разбирали навремето.

[x7aZzy]

според мен ако наистина обичаш, няма как да не си зависим.
въпросният човек се превръща във всичко за теб.

тоя филм, дето ако истински обичаш, не е нужно да си с човека до теб, щастлив си ако е с друга, само защото той е щастлив и неговото щастие е най-важното нещо за теб никъде го няма. според мен подобни проекции на любовта като неизчерпаем източник на сладостен нектар са много нереални.
имам предвид - да, може би човек може да достигне до това благородство, при което наистина ще е щастлив за човека, когото обича, независимо той какво прави, но това ще си е една горчива радост.


любовта е болка, любовта е някакъв вид зависимост. не виждам как може да обичаш някого и ако той не е до теб, от това да не страда настроението ти, а дори и животът ти, ако щеш.

Ох, как не съм съгласна.
Явно имаме доста различни виждания за любовта.
Няма лошо. Просто исках да отбележа.

fenikss_, много драматизъм, много нещо... Спри филмите.


И като стана дума за любовни разочарования, се сетих за един любим момент от една много хубава книга.

- И сърцето ми е студено, защото е разбито.
- Не говорете така. Тъкмо раните дават живот на сърцето. Насладите могат да го превърнат в камък, богатствата могат да го накарат за закоравее, но мъката... О, мъката не може да го разбие!

Напълно подкрепям Оскар Уайлд.
И да - мога да обичам, без да съм зависима.

[prosto_chovek]

не.

Да обичаш и да бъдеш зависим са две различни неща. Всъщност, ако обичаш истински, си свободен, а не зависим. Хората имат необходимостта да бъдат зависими един от друг тогава и само тогава, когато се страхуват от това да загубят другия и заради това имат нуждата да се чувстват сякаш това няма да се случи поради това, че единият е зависим от другия и другият е зависим от единия.
Ако наистина се обичат, те нямат нуждата да знаят горе споменатото, те са сигурни дори подсъзнателно. Разберете най - накрая, че истинската любов дава не зависимост и страх, а свобода и самочувствие на двамата и увереност.

[xXxPETYAxXx]

3начи,аз последния месец-2 останах пак с него,защото си мислех,че все пак ще се промени,защото още в началото ми каза,че ме обича и аз съм единственото момиче,което той обича,a с предишните си приятелки е бил само,за да не бъде сам.И предпоследният месец имах още някакви надежди,че ще се промени заради мен,но последният месец,вече просто престана да ми пука за него.Не ми пукше къде е,с кой е и кв'o прави.Просто накрая вече в един даден момент спира да ти пука за всичко....и такa,аз го изоставих и след месец и половина той една вечер пак ми писа,че иска да се видиме.След работа аз право при него отивам,прекарахме нощта заедно и след 2дни той ми пише sms,че не искал повече да сме заедно,да не съм го търсела и,че си имал нова.Пак се появи в шибания ми живот,опита се пак да ме срине и ме използва,но аз пак се съвзех и неможа да ме срине.Когато трябваше да падна се задържах.Дори нямаше смелостта да ми го каже в очите.Предавахаме,забравих а ме ,че дишам,даже хора дето обичах.Научих се да гледам страха в очите,и смъртта съм виждала лице в лице.Вече от нищо не ме е страх...

Мацка, самият факт, че все още си наранена очевидно от постъпката му към теб говори, че не ти е безразличен все още. Но си права, че и до там може да се стигне. Но това не значи, че не е имало любов някога между вас. Не бъди толкова черногледа, преминала съм през нещо подобно, за което до голяма степен съм благодарна, защото така ценя, обичам и уважавам много повече собствената си личност.

А това за любовта и зависимостта е относително. Но ще опитам да дам пример, който отговаря. Да речем, гаджето ти се мести. Ти имаш избор - да останеш, където си или да се изместите заедно. Избираш да се изместиш при него. Всъщност не го правиш заради него, а заради собственото си желание да бъдеш с него. Което до една степен може да се определи като зависимост, но е по-скоро самоугаждане.

[x7aZzy]

не.

Да обичаш и да бъдеш зависим са две различни неща. Всъщност, ако обичаш истински, си свободен, а не зависим. Хората имат необходимостта да бъдат зависими един от друг тогава и само тогава, когато се страхуват от това да загубят другия и заради това имат нуждата да се чувстват сякаш това няма да се случи поради това, че единият е зависим от другия и другият е зависим от единия.
Ако наистина се обичат, те нямат нуждата да знаят горе споменатото, те са сигурни дори подсъзнателно. Разберете най - накрая, че истинската любов дава не зависимост и страх, а свобода и самочувствие на двамата и увереност.

Да, да, да.
Лично мен любовта ме кара да се чувствам... неприкосновена. И цялото това силно чувство не е съсредоточено само върху обекта на желанията ми, а върху всичко около мен. Когато съм влюбена, обичам не само Него, а всички.
Пф, супер ми е трудно да го обясня.
Но никога не съм се чувствала зависима. Точно обратното. Чувствам безкрайно спокойствие. Защото знам, че всичко е маловажно. И че мога да се справя с всичко.

Винаги свързвам думата "зависимост" със страх. Точно затова тази дума няма място в едно изречение с думата "любов".

[prosto_chovek]

ю гот ит. Другото не е любов за мен.

[LadyDi]

Разберете най - накрая, че истинската любов дава не зависимост и страх, а свобода и самочувствие на двамата и увереност.

Кво казваше калпазанка?
Ей, фъстък, ще те разцелувам

Иначе да, съгласна съм с това.

[prosto_chovek]

фъстъкът не се целува, той се изпапКВА

[jghgh]

Е, и аз се чувствам свободна, силна и т.н.
Но няма как да си независим в оня смисъл на думата, че и с половинката, и без нея можеш да си живееш живота.
Любовта за мен силно обезпокоява, ако не е щастлива.

Мен зависим не ми звучи никак зле. Звучи ми нормално. Нормално е да ти се скапва настроението, ако нещата не вървят, или ако не си сигурен. Защо трябва да те е страх от каквото и да е, за да се чувстваш щастлив или нещастен от обстоятелства, свързани с човека до теб и с връзката ви?


Отделно аз ако обичам някого не мога да не мисля за него постоянно. Сигурно е обсебване и т.н., но за мен да функционираш нормално без значение човека, който уж обичаш, просто не е любов. Любовта променя много неща и когато е фатална е разочароваща. Не става дума за митологизации.
Просто не винаги вървят нещата спокойно, така че да може да се усети какво е да плаваш в спокойни води.

[LadyDi]

Мисля, че много се обърквате от думата "зависимост".
Зависимостта в любовта има чисто материално измерение - от финансова (при дългогодишна двойка), до това, че трябва да се обадиш на другия, че ще закъснееш. Зависимостта в случая е по-скоро синоним на "обвързаност".
Но не е нужно да означава превръщането на другия в центъра на твоята Вселена. Психологическата зависимост е съвсем различно нещо.

[x7aZzy]

Е, и аз се чувствам свободна, силна и т.н.
Но няма как да си независим в оня смисъл на думата, че и с половинката, и без нея можеш да си живееш живота.
Любовта за мен силно обезпокоява, ако не е щастлива.

Мен зависим не ми звучи никак зле. Звучи ми нормално. Нормално е да ти се скапва настроението, ако нещата не вървят, или ако не си сигурен. Защо трябва да те е страх от каквото и да е, за да се чувстваш щастлив или нещастен от обстоятелства, свързани с човека до теб и с връзката ви?


Отделно аз ако обичам някого не мога да не мисля за него постоянно. Сигурно е обсебване и т.н., но за мен да функционираш нормално без значение човека, който уж обичаш, просто не е любов. Любовта променя много неща и когато е фатална е разочароваща. Не става дума за митологизации.
Просто не винаги вървят нещата спокойно, така че да може да се усети какво е да плаваш в спокойни води.

Както споменах - супер различно възприемане на любовта имаш. От моето, де.
Не мога да ти кажа, че не си права - вичко, което написа, звучи логично и напълно обяснимо.

Но за мен това не е любов.
Как любовта ще е разочароваща? Обсебваща? Нещастна? Не свързвам нито една от тези думи с любовта, която аз съм изпитвала. И изпитвам.


А за зависимостта - човек никога не е напълно самостоятелен. Винаги зависи от другите. Малко или много. Това, че някои двойки са "дупе и гащи", е друг въпрос. Колко ще зависиш от някого, е личен избор. Не виждам какво общо има с любовта.

[magita]

И митологията не е измислена да обясни нещата по по-лек начин от науката, а да обясни нещата, които хората не са разбирали навремето.

Аз така като гледам ти и сега не ги разбираш... Не съм ти казвала самите неща, които съм написала, да не ги приемаш навътре, а МИТОЛОГИЯТА (:
Ебаси, тука човек не може да каже нещо без да му извадят думите от не знам къде и да му ги преиначат (:

[LadyDi]

Мир, сестро.
Вдишай, издишай
Никой не е застрахован от недоразумение.

[М a L ч Y y ! ! :*]

Разбира се, че съществува такава любов !

[prosto_chovek]

ето най - накрая един хубав, положителен коментар.

[klimatronik]

НЕ
Това е само временно чувство и толкоз

[paradosou]

Не съм я изпитвала никога, обаче я усещам край себе си.
Въпреки удивителния мазохизъм, който проявяват някои, въпреки изневерите, въпреки лъжите, въпреки несподелянето, въпреки отчуждаването, въпреки отсъстващото доверие, въпреки манипулациите, ултиматуумите и всички дивотии, които присъстват в огромна част от връзките... просто има хора, които са си намерили подходящата половинка, уважават я, пазят собственото си и нейното достойнство, ценят я, правят й изненади, поддържат искрата помежду си и въобще правят всичко, което е присъщо на едни хармонични отношения. Накратко казано - обичат, чувстват се обичани и са щастливи.}

[Undying]

Съществува, разбира се, просто едни са късметлии, и я срещат рано, а други я срещат след множество разочарования в любовен план, но аз вярвам, че всеки човек си има своята половинка някъде, и рано или късно я среща.

[mlf]

Първоначално написано от prosto_chovek
защо?
Е ти само до там ли чете В следващото изречение съм си обяснила мнението за вечната любов.
А защо не вярвам напълно - ми като съществуването на извънземните е. Много хора говорят за тях, някои дори твърдят, че са ги срещали, но докато не видя и аз - не вярвам


+1

[prosto_chovek]

минавам пак да кажа, че има, винаги е имало и ще има, въпрос на време е всеки да я намери.

[fenikss_]

Мацка, самият факт, че все още си наранена очевидно от постъпката му към теб говори, че не ти е безразличен все още. Но си права, че и до там може да се стигне. Но това не значи, че не е имало любов някога между вас. Не бъди толкова черногледа, преминала съм през нещо подобно, за което до голяма степен съм благодарна, защото така ценя, обичам и уважавам много повече собствената си личност.

А това за любовта и зависимостта е относително. Но ще опитам да дам пример, който отговаря. Да речем, гаджето ти се мести. Ти имаш избор - да останеш, където си или да се изместите заедно. Избираш да се изместиш при него. Всъщност не го правиш заради него, а заради собственото си желание да бъдеш с него. Което до една степен може да се определи като зависимост, но е по-скоро самоугаждане.

Бях наранена до скоро,да.
До преди 2 месеца,след като един хубав ден станах и си казах просто не си заслужава,и зарязах всичко.
След ,което той почна да ме търси,по какъв ли не начин,то мен просто ми е безразличен и хич не ме е*e за него.
И неможа да ме открие,просто така мога да се скрия,че ,ако пожелая никой няма да ме намери.

[prosto_chovek]

дори и полицията по ИП?

[fenikss_]

минавам пак да кажа, че има, винаги е имало и ще има, въпрос на време е всеки да я намери.

prosto_chovek,мога доста поспоря с теб за този въпрос....