Забелязал съм тенденция на отричане на истинската любов. На отричане на вярността и способността на едно същество да обича друго безрезервно. Без егоистични или користни подбуди. И това отричане е прието за мерило за зрялост. Защото зрелите, препатилите знаят последната истина, че човек е несъвършен, егоистичен, неспособен да обича вечно. Неспособен дори да обича едно същество само в рамките на своя жалък живот.
Това е твърде тъжно. Вярвайте! И ако това се равнява на незрялост - останете си деца, останете си вярващи. Останете си деца, останете си вярващи!*
*Позволих си да променя една велика мисъл на гений, който твърде много занимава ума ми.
Последно редактирано от CoNviCt : 11-22-2012 на 20:02
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
Отговори с цитат