Вярвате ли, че съществува...

[xXxPETYAxXx]

Любов вярвам, че има, но не е вечна, нито пък е само с "единствения". Вероятно има и "вечна", но след известно време вече не е същата, не носи същите емоции както в началото и остава само обич, и привързаност.
А пък това, едва ли не, че не мога да живея без някой - мислила съм си го преди, че той е всичко за мен и без него изпитвам празнина - пълни пубертетски глупости, но предполагам всеки е мислил нещо подобно някога! Сега вече съм смея да твърдя "пораснала" поне малко и не съм толкова наивна. Не оставям място за подобни мисли, просто защото са лишени от смисъл и вярност!
Мога да си живея и сама и щастието ми не се определя само на базата на любовния ми статус!

П.П: Сега всички ще помислите, че съм безчувствена или дори мъжемразка сигурно
ОК - приемам, че сегашната ми връзка се прекрати, рухне някак си и какво - да спра да живея ли?! Естествено, че не защото съм реалист и живея за СЕБЕ си не за някой друг. Да много ясно, че ще има кратък период на тъга,яд, самота и т.н. но това е нормално и отминава(както повечето от вас са на ясно)