Вярвате ли, че съществува...

[x7aZzy]

Забелязал съм тенденция на отричане на истинската любов. На отричане на вярността и способността на едно същество да обича друго безрезервно. Без егоистични или користни подбуди. И това отричане е прието за мерило за зрялост. Защото зрелите, препатилите знаят последната истина, че човек е несъвършен, егоистичен, неспособен да обича вечно. Неспособен дори да обича едно същество само в рамките на своя жалък живот.
Това е твърде тъжно. Вярвайте! И ако това се равнява на незрялост - останете си деца, останете си вярващи. Останете си деца, останете си вярващи!*

*Позволих си да променя една велика мисъл на гений, който твърде много занимава ума ми.

Това е добро.

Хора, разберете - любовта не се ражда, защото си срещнал някого. Любовта е във всеки.
Тя не идва отвън. Тя си е в мен.
И ако аз обичам себе си, значи мога да обичам всеки. Толкова е просто.
Когато казвам "вярвам в любовта", това означава "вярвам в себе си". Защото аз съм любов. Животът е любов.
И колкото повече се опитваме да я обясним, толкова повече я омаловажаваме.