Цитирай Първоначално написано от jghgh Виж мнението
според мен ако наистина обичаш, няма как да не си зависим.
въпросният човек се превръща във всичко за теб.

тоя филм, дето ако истински обичаш, не е нужно да си с човека до теб, щастлив си ако е с друга, само защото той е щастлив и неговото щастие е най-важното нещо за теб никъде го няма. според мен подобни проекции на любовта като неизчерпаем източник на сладостен нектар са много нереални.
имам предвид - да, може би човек може да достигне до това благородство, при което наистина ще е щастлив за човека, когото обича, независимо той какво прави, но това ще си е една горчива радост.


любовта е болка, любовта е някакъв вид зависимост. не виждам как може да обичаш някого и ако той не е до теб, от това да не страда настроението ти, а дори и животът ти, ако щеш.
Ох, как не съм съгласна.
Явно имаме доста различни виждания за любовта.
Няма лошо. Просто исках да отбележа.

fenikss_, много драматизъм, много нещо... Спри филмите.


И като стана дума за любовни разочарования, се сетих за един любим момент от една много хубава книга.

- И сърцето ми е студено, защото е разбито.
- Не говорете така. Тъкмо раните дават живот на сърцето. Насладите могат да го превърнат в камък, богатствата могат да го накарат за закоравее, но мъката... О, мъката не може да го разбие!
Напълно подкрепям Оскар Уайлд.
И да - мога да обичам, без да съм зависима.