Цитирай Първоначално написано от jghgh Виж мнението
Е, и аз се чувствам свободна, силна и т.н.
Но няма как да си независим в оня смисъл на думата, че и с половинката, и без нея можеш да си живееш живота.
Любовта за мен силно обезпокоява, ако не е щастлива.

Мен зависим не ми звучи никак зле. Звучи ми нормално. Нормално е да ти се скапва настроението, ако нещата не вървят, или ако не си сигурен. Защо трябва да те е страх от каквото и да е, за да се чувстваш щастлив или нещастен от обстоятелства, свързани с човека до теб и с връзката ви?


Отделно аз ако обичам някого не мога да не мисля за него постоянно. Сигурно е обсебване и т.н., но за мен да функционираш нормално без значение човека, който уж обичаш, просто не е любов. Любовта променя много неща и когато е фатална е разочароваща. Не става дума за митологизации.
Просто не винаги вървят нещата спокойно, така че да може да се усети какво е да плаваш в спокойни води.
Както споменах - супер различно възприемане на любовта имаш. От моето, де.
Не мога да ти кажа, че не си права - вичко, което написа, звучи логично и напълно обяснимо.

Но за мен това не е любов.
Как любовта ще е разочароваща? Обсебваща? Нещастна? Не свързвам нито една от тези думи с любовта, която аз съм изпитвала. И изпитвам.


А за зависимостта - човек никога не е напълно самостоятелен. Винаги зависи от другите. Малко или много. Това, че някои двойки са "дупе и гащи", е друг въпрос. Колко ще зависиш от някого, е личен избор. Не виждам какво общо има с любовта.