аз не мисля, че любовта трябва да се приема като болка... тя е част от нас.. всеки я носи в себе си и не може да живее без нея не мислите ли? Всеки има нещо, което обича, било то човек или нещо друго. Все пак хората имат нужда да споделят тази любов. Не мисля, че боли от самата нея, мисля, че боли именно когато е несподелена или не показана.

точно любовта не мога да я опиша. Колкото и да се опитвам и старая не мога да намеря думи, с които може да се опише. Тя е нещо велико, нещо огромно само по себе си, нещо по-силно от нас.. не е просто чувство. Тя винаги е истинска - друг е въпроса, кога обичаме и кога се чувстваме просто привлечени. Няма фалшива любов. А истинската? Тя е трудна, но не е болезнена. Тя е силна и възпламеняваща, изпепеляваща, изгаряща...

Ако не можеш да живееш без даден човек - това е нужда. Ако го искаш, защото е красив - това е привличане. Ако го искаш, защото е смел и силен - това е възхищение. Ако не знаеш, защо го обичаш, тогава го обичаш истински. Защото тогава не се интересуваш от това, колко е силен, умен, красив, какви очи има и т.н. Ти го обичаш заради това, което е!